Кейт Бланшет е една от най-емблематичните актриси в Холивуд, еднакво обичана от режисьори, зрители и критици. Участието й в Don`t Look Up раздели мненията по същия начин, по който кометата във филма заплашва да разцепи Земята. Бланшет се радваше на начина, по който темата поляризира хората, защото:
„По времето, когато снимахме филма, имахме усещането, че правим сатира, но с течение на времето, все повече чувството беше, че правим документален филм., казва Бланшет.
И докато Don`t Look Up може да се гледа от вкъщи по Netflix, Nightmare Alley отново с Кейт Бланшет, тръгна изключително само в кината. В САЩ той беше пуснат в същата седмица, когато тръгна и Spider-Man: No Way Home и тогава се видя голямата пропаст във вкуса на зрителите. Човекът паяк разби боксофис класациите, а качествените кино продукции останаха на заден план.
Бланшет опровергава идеята, че това е пътят, по който върви киното – с филми за събития, привличащи огромна публика и хора. И за публика, която е доволна да гледа филми от дивана у дома, вместо да отидат на кино в истински кино салон.
„Лично на мен ми липсва да седя в тъмното до непознат. Липсва ми това да слушам жива музика, да ходя на театър. Може би съм голям оптимист, но все пак се надявам, че когато нещата станат малко по-стабилни, хората ще искат да гледат големи продукции в кинозалата, така че това, което изглежда като катастрофална ситуация за киното днес, може да бъде нещо положително.", казва Бланшет.
Тя обяснява: „Ситуацията беше зле за много независими кина и по-малки кинопродукции преди пандемията. Струва ми се, че това е шанс за индустрията да прецени коя е тяхната аудитория и как могат да съживят публиката. Повече филми за възрастни като „Улицата на кошмарите“, това е чиста доза кино", казва Бланшет.
„Гийермо дел Торо е кино- животно. А да усетиш силата на неговото изкуство, трябва да го гледаш на голям екран, отделен от всякакви други емоции и разсейващи действия.“
В новата реалност Кейт Бланшет прекарад доста време у дома с децата си. Стана свидетел какво е да си учител, който трябва да се справя с 20 деца пред екраните, колко търпение и изобретателност се иска за добри резултати. Затова Бланшет се налага да влиза в ролята на самата учителка на дъщеря си, да преправя гласа си, да ползва нейната интонация, за да убеди детето си да върши всичките си задължения, свързани с училище.
„Опитвам се да бъда много дзен. Понякога ми се плаче за децата. Понякога ми се плаче заради мен, но такъв е животът. Не е само като на кино“, усмихва се актрисата.