ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кейт Уинслет: Чувствах се тормозена от британската преса

Кейт Уинслет: Чувствах се тормозена от британската преса

Снимка: Flanigan/FilmMagic/Getty Images

В подкаста на Марк Марън – WTF, актрисата наскоро сподели, че е била критикувана остро от британските медии след „Титаник“, когато едва на 21 години става изключително популярна с ролята си на Роуз във филма на Джеймс Камерън. „Чувствах се тормозена, ако трябва да съм честна“, призна Кейт Уинслет. „Спомням си, че мислех колко е ужасно и как искам да свърши. И да, определено свърши, но ме накара да осъзная, че ако това означава да бъдеш известен, то аз със сигурност не бях готова.“

Актрисата заяви, че с времето критиките са отшумели, особено след раждането на първото й дете, когато е била на 25, а може би просто и защото тя е спряла да обръща внимание на негативните коментари.

Уинслет не е единствената актриса, която споделя лошия си опит с британските таблоиди. В новия подкаст, който пуснаха от Chanel, Кийра Найтли наскоро също разкри, че папараците веднъж са се опитали да накарат колата й да излезе от пътя, за да създадат продаваема медийна история, че е катастрофирала. Актрисата от „Карибски пирати“ и друг път е признавала, че е стигала дори до нервен срив от преследването на фотографи, които навлизат твърде много в личното й пространство.

 

А гледахте ли Кейт Уинслет в "Амонит"?

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...