ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кейт Уинслет: Трябва да се правят повече ЛГТБИ филми

Кейт Уинслет: Трябва да се правят повече ЛГТБИ филми

Снимки: Courtesy of NEON

Наскоро ви споделихме защо последният филм на Кейт Уинслет – „Амонит“, си заслужава всяка минута гледане – и заради нея, и заради Сърша Ронан която й партнира, и заради любовната им история. История, която е вдъхновена от реална личност – легендарната палеонтоложка Мери Анинг. Но това, което предизвика най-много внимание и дискусии след излизането на филма, не е работата на Анинг, нито дори невероятната игра на Уинслет, а фактът, че режисьорът Франсис Лий е създал история за любов между две жени.

Още преди да се появи официално, лентата се сблъсква с неодобрение от страна на семейството на Мери Анинг, които намират представянето ѝ за хомосексуалистка за неправилно, тъй като нейната сексуалност не е известна. „Като се има предвид, че няма никакви свидетелства за наличието на хетеросексуална връзка в живота на историческата личност, не е ли допустимо на това лице да се гледа в по-различен контекст? Част от моята работа като филмов режисьор е да разглеждам темите за социалния статус, пола и сексуалността на героите ми. Отнасям се към моите действително съществували персонажи с голямо уважение и целя да представя максимално автентично именно онзи живот и отношения, които заслужават“, сподели тогава пред BBC Лий.

И докато за романтичните отношения на Мери Анинг не се знае нищо, то се оказва, че има доказателства, че тя е имала интензивни приятелства с жени. Във филма тя се влюбва в персонажа на Сърша Ронан – Шарлот Мърчисън, която също не остава безучастна към нея. За Уинслет всяка критика към артистичното решение на Франсис Лий е ясен знак за това колко сме свикнали да виждаме хетеросексуалните отношения като традиционна постановка в любовните истории. „Ако Франсис беше избрал съпруг на Мери Анинг, никой нямаше да каже и дума“, казва Кейт Уинслет в интервю за Harper’s Bazaar UK и допълва, че това е нещо, което не само я фрустрира, но и трябва да се промени.

Актрисата се надява, че нейното участие в „Амонит“ ще даде принос за това ЛГТБИ филмите да станат част от масовото кино и според нея колкото повече от тези истории съществуват и бъдат показвани, толкова повече те ще се приемат за нещо нормално. „Трябва да се правят повече ЛГТБИ филми, за да не се стига до подобно сравняване, което е пълна лудост. Защо никой не прави сравнения между „Титаник“, „Пътят на промените“ или „Ваканцията“? Защото в тях виждаме хетеросексуални хора. А тези сравнения веднага превръщат историите за еднополовите връзки в „противоречиви“. Защо дори трябва да използваме тези думи? Това не е правилно“, споделя още Уинслет. „За мен беше важно да допринеса за представянето на такава история, за да се премахне това усещане за страх и колебание, да има прогрес в това отношение.“

Кейт признава, че изключително много харесва героинята си, защото безрезервно е обичала работата си, не се е предавала в нито един момент и се фокусирала върху това, което наистина може да прави, независимо от тежкия си живот. „Мери губи баща си, когато е на 11, останалите деца на родителите й умират, имала е много строга майка и е била напълно самоука. Наистина й се възхищавам, защото е изключително впечатляваща личност.“ Според актрисата хомосескуалната връзка на Мери е важна част от представянето на историята й, защото тя е била жена в едно патриархално общество, в което е било прието мъжете да бъдат успешни, а не жените.

„Това е история за жена, която остава сама и умее да отстоява себе си и любовта й към друга жена показва нейната женствена страна, уязвимостта й, защото тя си позволява да бъде обичана и едновременно с това се учи самата тя да обича някого“, казва още Кейт Уинслет. Тя иска да си открадне точно тези неща от своята героиня и „Амонит“ е поредното доказателство, че това да обичаш друга жена не трябва да бъде нещо скрито, забранено или срамно, защото в крайна сметка „това е любовна история между двама души, които се е случило да бъдат жени.“

Освен в „Амонит“ любовта между две жени е показана много красиво и в любимия ни „Карол“ с Кейт Бланшет и Руни Мара, филм от 2015-а, а сред по-новите сме ви представяли „Портрет на момиче в пламъци“, „Вита и Вирджиния“ и Happiest Season. Сред последните излезли филми на тази тема, които също си заслужават всяка секунда гледане, със сигурност са Summerland и The World To Come и е хубаво, че има все повече такива истории в киното. Да, няма нужда да я наричаме „различната любов“, нито да й слагаме граници или ограничения, само защото не се случва така, както сме свикнали.

 

Ето още по темата

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...