Звезди

Кралицата на соул музиката, която никой не може да детронира

Певицата е не просто икона на музиката, но и икона на феминизма

Кралицата на соул музиката, която никой не може да детронира

Арета с първия си съпруг Тед Уайт

Когато журналист от „Бостън Глоуб“ пита Арета Франклин какво смята за прозвището, което са й дали – „Кралица на соул музиката“, отговорът на певицата е скромен и лишен от всякакъв егоцентризъм:

„Това е признание за моето изкуство. Означава, че се отличавам с творчеството ми и с моята голяма любов. И съм безкрайно благодарна“.

Арета обаче съвсем не се отличава само с творчеството си – нейният необятен талант и неподражаем глас я превръщат не просто в икона, а в стандарта, по който се измерват всички следващи соул изпълнителки. Тя загуби битката с рака, но спечели войната с времето и остана завинаги в душите и ушите на меломаните.

Роди се звезда

Арета Луиз Франклин извисява глас за първи път на 25 март 1942 г. в малка къщичка в Мемфис, Тенеси. Ражда се в семейството на пастор, който ръководи госпъл хор, и певица, владееща добре свиренето на пиано. Арета наследява таланта от майка си, а в хора на баща си прави своите първи музикални стъпки. Атмосферата в дома на семейство Франклин обаче не е хармонична – родителите на Арета имат общо 4 деца заедно и още няколко от предишни връзки, но живеят в неразбирателство. 6 години след раждането на певицата те се развеждат, а майка й получава сърдечен удар и умира малко преди десетия рожден ден на Арета.

В този период тя се научава да свири на пиано сама, само по слух. След тежката загуба търси утеха в музиката, прекарва все повече време с госпъл хора, като започва да изпълнява и сола. Баща й вижда невероятния талант и се превръща в неин мениджър – когато певицата е на 12, той започва да й организира „турнета“ и да я води в различни църкви, където да изпълнява любимите си сола. Първият й професионален запис е именно от храм, в който е вкарано звукозаписно оборудване, за да може да улови магията на госпъл музиката. Така Арета записва албума Spirituals с 9 песни и набира популярност сред църковните изпълнители, като дори госпъл звезди като Клара Уорд и Джеймс Кливланд пътуват от други щати, за да я слушат на живо.

Успешният старт на кариерата й обаче е белязан от още катаклизми в личен план – певицата забременява и ражда, когато е едва на 12, а бащата на детето й остава мистерия и до днес, а две години по-късно ражда втория си син. Въпреки това успява да остане отдадена на музиката и когато е на 16 години, получава покана да пее на събития на Мартин Лутър Кинг, с които пасторът се бори срещу расизма. По-късно пее и на погребението му – изпълнява Precious Lord.

Голямата сцена и още по-големият глас

Бащата на певицата – Кларънс Франклин, прекарва целия си живот сред музиканти – в хола му репетират величия като Арт Татъм и Нат Кол, а на кафе се отбивали Ела Фицджералд и Били Екстийн. Кларънс бил близък приятел и с Мартин Лутър Кинг, затова осъзнавал колко значима е дарбата на дъщеря му, тя не била дадена на Арета, а на цялото човечество чрез Арета. Затова Кларънс прави всичко възможно мощният и звънтящ глас на дъщеря му да бъде чут и извън църквите, в които изнася проповеди.

В началото на 60-те години той я насърчава да подпише договор със звукозаписна компания, която да я продуцира. Честта се пада на лейбъла Columbia Records, който издава първия й студиен албум – Aretha: The Ray Bryant Combo. Хитът Rock-a-bye от същия албум напуска пределите на САЩ и я превръща в международна сензация. През 1962 г. издава още два албума – The Electrifying Aretha Franklin и The Tender, The Moving, Swinging Aretha Franklin, като последният дори достига 69-о място на Billboard Hot 100 и за първи път й носи прозвището „Кралица на соул музиката“. Неповторимият й стил съчетава чистите и емоционални вокали от госпъла с нежността на блуса и ритъма на джаза. Но докато Арета е повелителка на сцената, у дома тя е жертва на домашно насилие.

На 19 години се омъжва за Тед Уайт, който става неин мениджър и баща на третото й дете. Бракът им продължава от 1961 до 1968 г., когато Арета събира смелост да го напусне. През тези години близките  й стават свидетели на сцени на вербално и емоционално насилие, а синините, които се опитва да прикрива с пудра преди участията си, свидетелстват и за физически посегателства. Певицата излива душата си в сингъла I Never Loved a Man the Way I Love You от 1967 г., където пее:

I don’t know why I let you do these things to me
My friends keep telling me that you ain’t no good
But oh, they don’t know that I’d leave you if I could
I ain’t never loved a man the way that I love you

* "Не знам защо ти позволявам да ми причиняваш тези неща. Приятелите ми казват, че не си добър, но те не знаят, че щях да те напусна, ако можех. Никога не съм обичала мъж по начина, по който обичам теб."

Емблематичната песен е изповедта на певицата и слушателите й я оценяват високо – тя е първата, която достига в топ 10 на Billboard Hot 100.

Арета не се разделя само със съпруга, но и с лейбъла си – през 1967 г. подписва договор с Atlantic Records, където се раждат най-великите й хитове. В същата година записва песента Respect, която се превръща в нейна визитна картичка, а по-късно става химн на феминисткото движение. Същото име носи и биографичният филм за певицата, който се очаква да излезе в началото на 2021 г.

И още ... 


След развода, американската звезда достига своя връх – издава най-продаваните си албуми Lady Soul и Aretha Now и записва парчетата Think, Chain of Fools и I Say a Little Prayer. През февруари 1968 г. печели първите си две награди "Грами" (от общо 18!) и прави първото си международно турне.

Тогава Арета ражда и четвъртото си дете от нейния турмениджър Кен Кънингам. Десет години по-късно се омъжва за втория си съпруг Глин Търман. Но щастието й отново  помрачено – малко след сватбата баща й е прострелян при грабеж в дома му и прекарва 5 тежки години в кома, от която така и не се събужда.

Отвъд Арета

Изпълненият с катаклизми живот изгражда в Арета твърд и понякога дори лют характер – връзките й са изпълнени с драматични обрати, близките и приятелите й загиват трагично – освен родителите й, умират и брат й, както й най-малката й сестра. Междувременно напрежението да запази титлата си на кралица в музиката я притиска. През 90-те излиза книга за живота й, която тя не е одобрила, защото разкрива всичките й страхове и травми – Арета се бори с тежка депресия през по-голямата част от живота си, затова изгражда своя собствена реалност като защитен механизъм срещу болката.

Тя достига най-големите си професионални върхове преди още да е навършила 30 години и прекарва остатъка от живота си в опит да ги достигне отново. Но музикалният бранш е претенциозен и на сцената изгряват все повече дами, които искат да заемат мястото й.  Преди години дори се обиди на Бионсе, която нарече „кралица“ Тина Търнър, а не нея. В стремежа си да е перфектна и незаменима, Арета налага строг контрол над всичко, което излиза – не позволява на записи от нейни живи изпълнения да видят бял свят. Обръща се към комерсиалната музика, записва саундтраци към филми и се появява в някои от тях само за да не изчезне от погледа на меломаните. Записва дуети с Франк Синатра, Елтън Джон, Джеймс Браун, а когато през 1998 г. Лучано Павароти се разболява внезапно преди церемонията на наградите "Грами", тя излиза на сцената само с 20-минутно предизвестие и изпълнява божествено Nessun dorma, без дори да се е разпяла предварително.

Изящният й мецосопран покрива забележителен вокален диапазон я превръща в легенда и икона на феминизма – тя става първата жена, включена в "Рокендрол залата на славата", първата жена, която влиза в класацията Billboard Top 100 със 100 свои песни, има 20 хита, достигнали първото място в класацията на Billboard за R&B сингли. Но най-ценното й притежание е нежната и емоционална душа, която влага в своята музика и заслужено й носи титлата „Кралица на соул музиката“.

 

Прекрасният свят на Луис Армстронг