ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Меган Маркъл за спонтанния аборт: Докато прегръщах първото си дете, осъзнах, че губя второто

Меган Маркъл за спонтанния аборт: Докато прегръщах първото си дете, осъзнах, че губя второто

Снимки: Chris Allerton

Меган Маркъл написа емоционален текст за New York Times, за да разкаже от първо лице за своя спонтанен аборт от юли тази година. Всеки, загубил близък знае как започва фаталния ден – “... като всеки друг. Правя закуска. Храня кучетата. Намирам загубен чорап. Вдигам падналия молив, който се е претърколил под масата. Връзвам си косата на опашка и отивам до детското креватче на сина си”. Така започва деня на младата майка, която не подозира за трагедията, която я очаква. Минути след това усеща срязваща болка. "Докато прегръщах първото си дете, осъзнах, че губя второто", пише тя.

“Часове по-късно лежах в болничното легло и стисках ръката на съпруга си. Усетих дланта му и целунах кокалчетата му, мокри от нашите сълзи.”

Спонтанният аборт е една тиха мъка, която често остава премълчана, преживяна в сянката на самообвинението, че си се провалила като майка, още преди да станеш такава, неизказана и потопена в необяснимо чувство за вина. "В болката от загубата си  съпругът ми и аз открихме, че на всеки 100 жени, между 10 и 20 от тях са преживели спонтанен аборт. И въпреки че тази болка е толкова често срещана, разговорът за нея остава табу, осеяно с (неоправдан) срам и продължаващо цикъла на самотен траур."

В момента на най-дълбоко отчаяние, от което сякаш няма изход, Меган си спомня как в края на дълга обиколка в Южна Африка едва стои на краката си от изтощение, след като е кърмила първородния си син. Въпреки умората се старае да изглежда смела и бодра. Тогава един журналист се доближава и я пита дали е добре. 

"Лежейки в болнично легло, наблюдавайки как сърцето на мъжа ми се разбива, докато се опитва да задържи раздробените парченца на моето, разбрах, че единственият начин да започнем да се съвземаме е първо да попитам: „Добре ли си?"

"Добре ли сме?"  – пита Меган Маркъл и напомня за всички болезнени събития, които ги сполетяха тази година. За случаи като смъртта на Бреона Тейлър и тази на Джордж Флойд, за всички жертви на пандемията и за всички мирни протести, които прераснаха в агресивни действия.

"Колкото и да не се съгласяваме, истината е, че въпреки че сме отдалечени физически, сега сме по-свързани от всякога заради всичко, което сме преживели индивидуално и колективно през тази година.

Приспособяваме се към ново нормално, където лицата се прикриват с маски, но това ни принуждава да се гледаме в очите – понякога изпълнени с топлина, друг път със сълзи. За първи път от много време ние наистина се виждаме един друг като хора.

Добре ли сме?

Ще бъдем."

 

Доли Партън ще спаси света. Буквално

 

 

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.