Звезди

Моята нощ с Мерилин Менсън

Един журналист прекарва нощта в къщата на противоречивия артист и оцелява, за да разкаже

Моята нощ с Мерилин Менсън

Снимка: Gary Miller/Getty Images

Ботуши, чаршафи и глави на павиани: моята нощ с Мерилин Менсън

С това объркващо заглавие излиза още по-объркващият текст на Том Браянт – музикален журналист, който преди 11 години прекарва една нощ в къщата на противоречивата музикална звезда и оцелява до края, за да разкаже.

Не е новина, че Мерилин Менсън знае добре цената на това да направиш силно впечатление. Не прави изключения за срещите със журналисти, напротив. Давал е интервю в катранено черна стая. При това – изцяло затъмнена, без да се виждат очите му, а единствено лъч светлина, който минава по пълната догоре с абсент водна чаша, без значение че е време за обяд, а не за питие. 

Том Браянт го е интервюирал и в ярко бяла хотелска стая, в която Мерилин Менсън седял с ъглова лампа зад себе си, насочена в очите на журналиста. "Той беше сянка, а аз бях заслепен", припомня си Браянт, който е категоричен, че

"най-доброто място за интервю с него е в дома му, и то дойде и с най-голямата доза демонстрация досега."

През целия ден преди срещата Том Браянт получава странни обаждания от екипа на Менсън. Първо изпълнителят отказва уговореното интервю, после все пак го приема, но с много условия, а по-късно се обажда пак, за да съобщи, че всички условия трябва да бъдат забравени.

Това се случва в Лос Анджелис през 2009 г., когато Менсън тъкмо е издал своя седми албум – The High End Of Low. Един от най-човешките и демонстриращи уязвимост албуми, които някога е създавал. Посветен е на неотдавнашната му раздяла с холивудската актриса Евън Рейчъл Уд.

Може би затова през цялото време певецът е малко нервен, отбелязва Браянт.

Менсън беше огорчен, депресиран и самотен след раздялата си с Уд. Той изглеждаше решен да блокира болката с парти и се луташе между "майната й, аз съм добре със себе си и с приятелите си" и адско размишление.

Преди срещата журналистът и фотографът получили ново обаждане. Съобщили им, че Менсън е "нощен". Не прави интервюта или снимки през деня.

Следва още едно обаждане. "Журналистът не може да присъства по време на фотосесията". Причината е, че друг журналист по-рано е написал какъв е маниерът на Менсън по време на снимки – обича да поставя асистент с огледало в цял ръст зад фотографа, за да може да разглежда позите, които заема. Това изглежда разумно от гледна точна на неговата суета и огромното му его.

Последното обаждане преди срещата гласи: "Менсън сам ще режисира и заснеме кадъра. Кажете на фотографа само да си донесе фотоапарата". В крайна сметка насроченото за 8 вечерта интервю успешно започва в 2 през нощта.

"Тогава Менсън живееше в къща под наем. Беше в хълмовете, зад Холивуд Боул и дълбоко в нощта. Излязохме от главните пътища и карахме по малки. След малките пътища минахме по нещо като стръмна писта. Беше в Лос Анджелис, но се чувстваше дълбоко в провинцията. Койот, планински лъв или нещо подобно започна да вие. Честно."

"Тръгнах нагоре по градинската пътека на Менсън – представата, че Мерилин Менсън има градинска пътека беше нелепа – и покрай изоставената тоалетна, която стоеше пред входната му врата, сякаш хвърлена там от висок прозорец."

"Вратите му бяха огромни дървени портали, а в тъмнината се виждаше обитавана от духове къща на ужасите. Разбира се – какво друго? Отвори ни иконом. Такова беше изкуството и действието на този етап, такава беше голямата драма, която Менсън трябваше да знае, че е създал за неволния си интервюиращ – тъмната нощ, дългото пътуване с кола, изолацията."

Прочетете впечатленията от първо лице за срещата с Мерилин Менсън...


"Вътре беше тъмно. Чуваше се музика от албума The High End Of Low, който се възпроизвеждаше, без да е прекалено шумно за разговор, но достатъчно силно, че да не може да бъде пренебрегнато. "Имате ли нещо против оставя музиката пусната?" –долетя глас от посока, осветявана с мрачната свещ.

"В противен случай мога да чуя останалите гласове в главата си."

Самият Бог на прокълнатите беше облечен в черни кожени панталони, черна тениска, горнище с черна качулка и черни ботуши с токчета. Демонстрираше първоначално предпазливо настроение. Намирах се в голяма дневна с диван в дъното. Навсякъде изглеждаше покрито с килими, макар че беше трудно да се види в мрака.

На стената до вратата висеше протеза. На отсрещната стена бяха монтираните глави на два павиана.

В единия ъгъл имаше две старинни инвалидни колички, различните им ремъци, лостове и ограничители бяха зловещи, осветени едва от трептящите свещи. По протежение на един коридор се намираше кухнята и от нея непрекъснато се подаваха абсенти с любезното съдействие на иконома.

Но това, което наистина ме порази в къщата, беше бъркотията. Не направих никакви снимки, но повярвайте ми, това беше позор. Прокълнато място. Дяволски хаос от книги, проводници, компактдискове, стерео оборудване, жици, филми и какво ли още не. Не беше мръсно, единствената миризма беше всеобхватната смрад на анасоновото семе в абсента.

"По-лошо ли е, отколкото очаквахте?" – попита той. "Или просто объркващо? Наясно съм какво биха си помислили хората за това място."

Разбира се, че беше наясно. Ето защо изглеждаше така. Ето защо той покани журналист тук посред нощ. Защо иначе би допуснал някакъв пищящ писател в дома си, ако не за да създаде впечатление? Това беше първото интервю, което даваше за The High End Of Low и той го използваше като сценарий. Това беше постановка.

Или не беше? Никога не бих могъл да кажа. Имаше всички основания да се мисли, че всъщност точно така живее той.

Мястото не изглеждаше инсценирано, не изглеждаше като изкусно подредено, за да е бъркотия. Беше невъзможно да се разбере дали Менсън ме заблуждава, или наистина живее в тази нощна тъмнина – последен Байронов герой, сам в своята каша и хаос, размишлявайки за изгубена любов, придържайки се към абсента си, планирайки следващия път, в който ще "удари" града и ще "чука" момичета.

Менсън много говори тази вечер за "удряне" и "чукане". Тогава той беше на 40 години. Първите истински емоции видях, когато котката му скочи в скута ми. Той моментално стана раздразнен и странно ревнив.

"Тя е единственото момиче в живота ми. Въпреки че сега ми изневерява" – каза той, като я отблъсна от мен. "Винаги съм говорил с Лили като с човек. Днес е някак ядосана. Мисля, че се дразни, защото я пренебрегнах през последните няколко дни около преследването на други жени."

Така неусетно заговорихме и за раздялата му с Уд. Попитах какво е да си във връзка с Менсън. "О, аз съм шибана бъркотия", отговори той, след което каза:

"За мен е толкова голямо начинание да бъда себе си, така че разбирам, че е трудно някой друг да бъде около мен."

"Може би най-големият проблем в живота ми е, че всички приемат, че съм толкова свикнал да ми казват "страхотен си", че хората се стараят да не го правят. Това може да навреди на самочувствието."

Какво споделя Мерилин Менсън за връзката си с Евън Рейчъл Уд? На следващата страница...


Мерилин Менсън говореше как към края на връзката си с Евън Рейчъл Уд се разтревожил, че губи самоличността си, че вече не е аутсайдер. Този страх от загубата на идентичност – предполагаше той – може да е бил в основата на разпада на връзката.

Не улесняваш себе си, нали – попитах аз, а той се засмя –"Не! Не, изобщо не го правя. Винаги е сложно."

Това беше изключително откровен разговор за световно известна рок знаменитост. Все повече той се проявяваше не като иконата или Антихриста Суперзвезда, а някой много човечен, много смирен и странно несигурен.

И тогава ме заведе в спалнята си.

Спалнята на Мерилин Менсън беше най-дяволската стая, в която съм бил. Това беше епицентърът на бъркотията на Менсън, сърцевината на анархията от книги, струни, плочи, картини, дрехи, найлонови торбички, лампи, фенери и какво ли още не.

Леглото му изглеждаше като матрак на пода, а до него имаше малка лампа и чифт очевидно износени дамски панталони. Менсън, вече приятелски настроен, ги посочи с радостен присмех. "Тази стая е кочина, Менсън", казах му и той пак се засмя. "Знам, знам. Изглежда, че тук живее сериен убиец", каза той. "Когато водя някой тук, се налага да казвам: "Честно казано, няма да те погребвам в задния двор."

Попитах дали някога е водил момичета, които са си измисляли оправдание и са си тръгвали, след като са видели спалнята му.

"Това е историята на връзките ми!" – отговори той за пореден път с весел смях. "Не, изненадващо е, че странно често, когато се срещам с някои жени, те умишлено игнорират всичко това. Казвам: "Кълна се, че няма да те убия", а те казват: "Не, не, няма проблем и да го направиш!" 

"Може би съм магнит за разруха? Привличам ощетени момичета, защото съм ощетен човек. Това са моите хора. Това е концертът."

По всички бели стени бяха надраскани най-дълбоките и най-тъмни мисли на певеца с черни букви, понякога високи един метър. Имаше текстове, идеи, псувни, рисунки, драсканици и дори указание към бедния му асистент къде да сложи някакви книги. Нямаше рафтове. Имаше човешка челюст и счупена кукла с нещо надраскано върху нея.

Оказа се, че куклата е олицетворение на бившата му приятелка. 

"Първото, което написах, беше "Сега наистина [сърце] теб". Това беше в ден, в който мислех, че нещата са добре. Тогава изведнъж всичко се обърка. Затова се опитах да го поправя на "Сега наистина трябва да те убия".

Намерих парче хартия, на което пишеше А3 и бяха залепени 14 празни торбички с кокаин.

"Това е моето съвременно произведение на изкуството, озаглавено "Първа седмица", подсмихна се той. "Това беше първата седмица от записите на албума. Или имахме наистина лош кокаин, или просто взимахме много."

Невъзмутимо Менсън посочи няколко текста, написани в ъгъла на стената с тавана. "Не знам как се качих там", каза той. "Наистина не помня."

Да видя бъркотията, беше като да те пуснат в съзнанието му.

"Когато се срещам с хора, особено с момичета, обичам да се сравнявам с ретро кола. Изглежда наистина страхотно за каране, определено е интересно, но ще се разпадне. А и поддръжката излиза много скъпо."

Говорихме с часове, отдалечавайки се от албума, от него и от живота му. Говорихме за Салвадор Дали, Анди Уорхол и Барак Обама (и тримата му харесваха) и можехме да продължим още. Разсъмваше се, когато нивата на енергията ми бяха удариха дъното и едва не задремах на леглото на Менсън. А Бог знае, че не исках да заспивам там.

Бях видял използваните презервативи, които беше събрал под възглавницата си.

Той ме заведе до входната врата, поставил ръката си около рамото ми, когато слънцето изгря над Лос Анджелис. И докато светлината се прокрадваше, изведнъж къщата на Мерилин Менсън не изглеждаше толкова странна в края на краищата.

Въпреки бъркотията, надрасканите стени и главите на павианите, сутринта се усещаше известен уют. Той също се беше променил. Беше преминал от емблематична звезда в някой, който просто искаше приятел за една нощ – онази вечер случайно бях аз. Кой знае кой би бил следващата нощ?

"Чувствам, че трябва да те прегърна след всичко това", каза той точно преди да си тръгна. Така и направи, ухилен. Тогава ми каза да внимавам по пътя и изчезна обратно вътре."

 

Марадона и Шон Конъри, или колко бързо прощаваме за насилието над жени