В медиите и социалните мрежи броди хитро джудже, което потрива ръце със задоволство. И макар да е новобранец, то се заема със задачата да се заиграва с представата за нормалност и да я разтяга като дъвка до неузнаваемост. Пикантните теми за сексуалната ориентация и пола са му любими и го привличат неистиво.
На пръв поглед този факт не изглежда толкова обезпокоително. Няколко тона по-налудничаво, като от мегафон, обаче започва да звучи тогава, когато хора, които съвсем не са глупави, не виждат нищо тревожно в това.
Истината изисква да признаем, че нещата отдавна задминаха ронливите ръбчета на екстравагантността и оригиналното. Действителността дотолкова доскуча на някои, че те започнаха да я изкривяват до неузнаваемост. Политическата коректност започна да ражда откровени абсурди, а на нас все повече ни се иска да стоим в безветрените участъци на нормалността. И това не означава закостенялост. Ние също не искаме да живеем в свят и с минута по-стар, но ни се иска да запазим разума си. За всеки случай. Защото може да ни потрябва тогава, когато на света започне да му липсва онова леко критично око на човек, който се съмнява.
Наскоро излезе първи тийзър на „Пепеляшка“ с джендър неутрална фея в изпълнение на Били Портър. Някой беше казал да не мразим това, което не разбираме. И макар да подкрепяме това твърдение с две ръце, то със сигурност можем да кажем, че първото изречение звучи погрешно поне на няколко нива. Всеки има право на своя личен бунт към света, но понякога нещата поемат по наистина зловеща посока. Защо никой вече не дръзва да се засмее на такава новина. Защо не поражда гигантски смут? Защото свикнахме. Защото по-голямата част от новинарския поток поддържа илюзията, че има смисъл.
Това далеч не е единственият пример. Историческата личност Ан Болейн например беше изиграна в сериал от чернокожата актриса Джоди Търнър-Смит. Подмяната на историческата реалност с алтернативна все повече издиша. И макар да се опитваме всячески да бъдем толерантни, не ни се иска да наречем себе си лицемерни. Историците също имат какво да кажат – не само по отношение на избора на актриса. В един от епизодите на сериала Ан Болейн целува Джейн Сиймур, която става съпруга на Хенри VIII след нея. Според историкът Хейли Нолан намеците, че Болейн е имала хомосексуални наклонности напълно противоречат на историята, тъй като тя е била дълбоко религиозна личност.
Новият образ на британската кралица няма нищо общо с истината. Непохватното служене с действителността и нейните достоверни факти, показва единствено две редици озъбени жълти зъби срещу нормалността. Стремежът към "модерен" прочит е явен, но от целия филм прозира скритото намерение като за агитационен материал.
https://t.co/s4wFYFAhK2 Black Anne Boleyn gives white Jane Seymour a big kiss?
— LightTheWay (@LightTheWay16) June 2, 2021
S*** history from C5!
Will THEY ever stop taking the p*** out of us?
NO! They will only stop when WE STOP THEM! pic.twitter.com/A4PKTB301y
Светът на "Дисни" свят също отдавна не е това, което беше. С кожа бяла като сняг, коса черна като абанос и устни – алени като роза – Снежанка. С приказки като тази сме израснали с представата за един вълшебен свят, в който всичко придобива смисъл и красота. Това описание обаче определено не важи за актуалната латино Снежанка на "Дисни", чийто образ непременно трябва да е наопаки, за да се адаптира в съвременния свят.
Стигна се още по-далеч, като се заговори да се преосмислят сюжетите на балетите „Лебедово езеро” и „Лешникотрошачката”, които според някои утвърждават бялото превъзходство. В такива случаи е важно да помним, че разяждащата киселина на страха е най-мощното оръжие на манипулацията.
Свободата в изкуството, в езика и във всеки стремеж за лично изразяване боледува от сковаващата политическа коректност. Фалшивата всеопрощаваща толерантност се е събудила дотолкова, че вече дори не реагира на възмущението. А понякога е необходимо да умееш да чуеш, когато ти кажат, че дрънкаш глупости и просто е време да спреш.
Къде отидоха бунтарите?
