Жан-Пол Белмондо, легенда на киното и "национално богатство" на Франция, почина на 88-годишна възраст, потвърди адвокатът му днес. Актьорът е издъхнал в дома си в Париж, съобщи адвокат Мишел Годест и уточни:
"Той беше много уморен от известно време. Замина си тихо."
През 50-годишната си кариера Бебел, както е известен във Франция, се появява в 80 филма, участва в популярни и авторски филми и работи с най-големите френски режисьори.
Актьорът, който се възстанови от инсулт през 2001 г., е баща общо на четири деца - Флоренция, Пол, Стела Ева Анджелина и Патриша, която почина през 1994 г.
Ален Делон, който многократно споделяше екрана с него, се описа като "съсипан" от смъртта на Белмондо. "Напълно съм съсипан. Ще се опитам да издържа...", каза той пред CNews и допълни:
"Нямаше да е лошо, ако и двамата си бяхме тръгнали заедно. Той е част от живота ми, започнахме заедно преди 60 години."
Жан-Пол Белмондо се ражда в парижкото предградие Ньой сюр Сен в артистичното семейство на скулптор и художничка. Не се представял добре в училище, а вместо това се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му са се развеждат и някъде по това време се оформя мечтата му - да стане актьор.
Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.
Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма "До последен дъх". Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Приест (1960) и в криминалето Fingerman (1963).
С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.
Голяма част от кариерата му минава в набедената за съперничевство кино-надпревара с друга звезда на френското кино – именно Ален Делон. Двамата правят заедно двата легендарни филма "Борсалино" (1970) и "Бащи трепачи" (1998).
До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои.
Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам.
Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.
Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.
