ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Уини Харлоу: „Трябва да искаш да бъдеш себе си“

Уини Харлоу: „Трябва да искаш да бъдеш себе си“

Снимки: Instagram, Nike, Tommy Hilfiger

Тази година Dove ни предизвиква да излезем от рамката, да излезем от социалните мрежи и да загърбим всички онези стереотипи за красотата, които медийното пространство ни налага чрез дигитално обработените женски образи. Според проучване 70% от жените не намират прилика между себе си и тях, затова се включваме в социалната кампания #ShowUs: Покажете ни повече жени като вас, която има за цел да покаже лица, които разширяват разбирането ни за истинската красота. Като част от нея ще ви представим различни истории на момичетата по света, които успяват да превърнат различността си в най-силното си оръжие.

„Не вярвам в ролевите модели. Не мисля, че който и да е трябва да бъде поставян на пиедестал“, казва Уини Харлоу и допълва: „Трябва да искаш да бъдеш себе си“. Когато през 2014 г. се появи в риалити шоуто на Тайра Банкс – America’s Next To Model, тя веднага прикова вниманието всички с различната си кожа, която дължи на пораженията, нанесени от витилиго, хронично кожно заболяване, което се изразява с появата на бели петна по тялото вследствие на депигментация. Малко преди това, насърчена от свой приятел фотограф, тя създава свой личен профил в Инстаграм и точно там я забелязва Тайра Банкс, като веднага я кани в шоуото си. Уини не победи в риалити формата, но пък той й даде трамплин към световната модна сцена.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от ♔Jamaican Canadian♔ (@winnieharlow) на

В една индустрия, която не спира да налага стереотипи за красота, тя успява да превърне своята уникалност в най-силното си оръжие, за да се открои в нея, разбивайки стандартите. „Опитвам се да не се сравнявам с никого. Вдъхновяващо е да наблюдавам момичетата в тази индустрия, но аз имам свой собствен път, който трябва да извървя“, казва още Уини, надявайки се да вдъхнови повече момичета да следват своя собствен път, а не нечий друг.

„Моята дефиниция за красота не би трябвало да бъде като вашата. Мисля, че красотата е в очите на гледащия. Всички трябва да спрат да се фокусират върху това, което всички други смятат за красиво“, категорична е Харлоу, която е диагностицирана с витилиго на 4-годишна възраст и е преминала и през отричането, и през приемането на различността си, защото хората могат да бъдат жестоки, особено децата. Подложена на подигравки в училище, тя предпочита да учи вкъщи, отколкото да среща неодобрителните погледи на съучениците си и обществото. И ще й трябва доста време, за да осъзнае уникалността си и как точно в нея се крие нейната сила и красота. Като малка Уини не е мечтаела да стане модел, никога не е предполагала, че някога ще бъде на корицата на Vogue или ще дефилира за Victoria’s Secret, но не само го прави, но тя продължава да бъде сред топмоделите с вече близо 4 милиона последователи в Инстаграм.

„Винаги се старая да правя, което смятам, че е правилно за мен. Така че ако не искам да говоря за нещо, не говоря. Ако не искам да се снимам, не го правя. Искам да правя това, което е добре за сърцето и душата ми.“ Днес най-много се ядосва на онези, които казват, че страда от витилиго, защото самата тя доказва с всеки изминал ден, че това е всичко друго, но не и страдание. „Не позволявай никой да те отклони от теб самата. Остани вярна на себе си“, е съветът, който би дала на по-младата Уини и който би дала на всяко момиче, независимо дали иска да бъде част от модната индустрия, или не.

С подкрепата на Dove

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...