ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хю Грант: Усещах се така, все едно Харви Уайнстийн е седнал на гърдите ми

Хю Грант: Усещах се така, все едно Харви Уайнстийн е седнал на гърдите ми

Снимка: HBO

Актьорът, който в момента гледаме в поредното му брилянтно превъплъщение в сериала на HBO „Отмяната“, сподели в шоуто на Стивън Колбер, че още през февруари се е срещнал с коронавируса. „Започна като много странен синдром, при който не спирах да се изпотявам. Беше доста смущаващо“, разказа актьора. „Усещах се така, сякаш огромен мъж е седнал върху гърдите. Някой като Харви Уайнстийн“, допълни Хю Грант с типичното си британско чувство за хумор.

Освен това актьорът загубил и обонянието си, което го накарало да изпадне в паника и да се опитва да усети от мирис на цветя до този на кофи за боклук, за да се увери, че наистина се е случило. В интервюто шеговито споделя, че дори е бил готов да подуши подмишниците на непознати хора, само и само да усети някакъв аромат. „Накрая се прибрах у дома и пръснах от парфюма Chanel №5 на съпругата ми директно в лицето си. Нищо не почувствах, но почти ослепях“, разказва актьорът от „Нотинг Хил“. Съпругата му също изкарва вируса заедно с него, а наскоро той си направил тест за антитела, който бил положителен, което потвърдило подозренията му, че наистина през зимата се е сблъскал с Covid-19.

Хю Грант заяви, че прекарва локдауна, наложен в Англия в момента, в почти празен хотел в Лондон.

 

Най-добрите роли на Хю Грант!

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...