Аз съм от новите хора (вчера разбрах, че се казват age agnostic), за които възрастта няма никакво значение. И го казвам всяка година, след като гледам поредния сезон на „Грейс и Франки“.
Петият излезе миналият петък, вече го гледах и ето какво мисля: мисля, че става все по-добре и че тази банда от 4-ри образа на "определена възраст" (Грейс, Франки, Сол и Робърт) има още много какво да каже на публиката. Между другото, запитана иска ли да продължава с „Грейс и Франки“, Джейн Фонда каза, че всички са толкова мотивирани това парти да продължи възможно най-дълго, че всяко кихване на Лили Томлин е повод всички да се изправят на нокти. Такова чувство за хумор обичам! Да имаш основен състав от актьори между 78 и 81 г. (Джейн Фонда, Лили Томлин, Мартин Шийн и Сам Уотерсън) със сигурност носи някакви несигурности и финансов риск. Хубавото е, че Netflix изобщо не се тревожат за това.
Петият сезон започна неравно. Сценаристите решиха проблема на Грейс и Франки от финала на предишния много лесно и глупаво, вкарвайки два напълно излишни образа, изиграни от Ру Пол и Никол Ричи. Но по-натам сезонът се разгърна според очакванията, за да завърши с един много трогателен финал и нов проблем за решаване за сезон 6 (който Netflix вече потвърдиха). Имахме нужда от последния епизод, „Алтернативата“, за да видим какви можеха да бъдат историите на Грейс и Франки, ако не се бяха намерили в къщата на плажа и така да оценим колко е важна връзката между тях.
Абсолютно нямам намерение да издавам нищо от сюжета, ще кажа само едно нещо – радвам се, че сценаристите намериха начин да изравнят възрастта на Грейс с тази на Джейн Фонда. Това е огромна крачка! Беше лицемерно да се изпращат тези послания за остаряването през XXI век, като в същото време се намалява възрастта на Джейн Фонда. Любимата ми сцена от този сезон е тази, в която Грейс спука с високото си остро токче черния балон с надпис „80“.
Не мога дa не спомена и костюмите, на които предпочитам да обърна повече внимание тази година. Подчертават толкова силно характерите на героите, че на моменти дори мислех дали това е положително.
Дизайнер по костюмите е Алисън Фангър, която в интервюта подчертава, че най-голямата изненада във всеки сезон на „Грейс и Франки“ е фен базата от 20-30 годишни и интересът на млади жени към гардеробите на героините. Според нея във време, в което по улиците всеки носи нещо, което вече е видял някъде, възрастните хора с култивирана уникалност и увереност са това, което привлича като магнит по-младите.
Първото, което прави впечатление, е, че и двете героини са, каквито са били през целия си живот. Не плуват в непознати води – чужда и им е както тъмната безличност, така и старческите бонбонени цветове тип кралица Елизабет II, въпреки че, за да засили ефекта, точно такъв костюм е избрала за "кралския" момент на Грейс в този сезон – пресичането на улицата с късия светофар и кралското помахване към бесните шофьори.
Грейс (Джейн Фонда) е жена, която никога не е имала „пижама парти“ като дете, абсолютно чужди са й всякакви отклонения, води праволинеен, скован живот, а единственият й източник на релакс са водката и коктейлите. Грейс не е „баба“ и никога няма да бъде – нейният свят е далеч и от майчинската й роля, а още повече от бабешката и в стила й не се открива и помен от баба. Тя е напълно предвидима в нейния класически стил, в който не поема никакви рискове и сякаш има две правила – да е слаба и елегантна. Цветовата гама, към която се придържа, е неутрална, светла, с малко изключения например, когато дъщеря й Бриана й казва да не идва никога в офиса облечена в червено. Грейс го прави още на следващия ден с убийствен червен костюм.
Грейс обаче изпитва влиянието на Франки и, вероятно подсъзнателно, си позволява някои шарени ризи например, които Фангър открива във винтидж магазини – с цветя или птици. Материите на Грейс са меки и качествени – кашмирени жилетки, шалове – Алисън Фангър не е говорила за конкретни марки, но е очевидно, че Грейс е облечена скъпо и марково.
Франки, от своя страна, е цветна вселена. Вдъхновението зад нейния гардероб е свекървата на Фангър, която има голяма колекция ръчно изработени бижута, закупени по време на пътуванията й по света. Ето защо Франки има толкова много и цветни, огромни гердани, пръстени, гривни, обеци. Тя няма никакъв толеранс към баналното и ширпотребата, така че е изрисувала дори бастуна си наред с известното й дървено сабо.
Франки е облечена от винтидж и етно магазини, има неизброими кафтани, ризи, гащеризони, тениски с послания – всички широки, удобни.
Тя е хипи, ама от онези оригиналните, не може да живее без кауза, без да провокира морала и без да търси справеливост. Успоредно е отговорна по един очарователно безотговорен начин – винаги се напушва в най-неподходящия момент, а нейните дъвки с канабис според мен по-скоро я отдалечават от това да "й дават бебето". Франки никога не е била биологична майка, нейните деца са осиновени, а в новия сезон се бори да изпадне от немилост за допуснатата грешка в миналия и отново да й разрешат да бъде баба – нещо, за което тя копнее с цялото си сърце, за разлика от Грейс.
Двете са преобразени до карикатури за последния епизод "Алтернативата". Но това ще го оставя да го видите сами – една идея за това как когато нещо не си е на мястото, подтиква към крайности и колко е важно да имаме до себе си правилните хора, за да взимаме правилните решения в живота.
Приятно гледане!
Гледахте ли "Лудо богати азиатци"?
