От "Любовниците" на Азазел Джейкъбс очаквах манипулативна надменна естетска трагикомедия в стила на Уди Алън с интелектуална насоченост и лека самовлюбена и дразнеща щипка Бергман, заснета с единствената цел да ти скъса нервите и да те ядоса (премиерата беше на 5 май, а оценката в IMDb стои твърдо на 6.1) въпреки чудесните актьори. Първите трийсет минути (1/3 от филма) напълно оправдаха скептицизма и предубеждението ми, но след това...
Именно тогава съпрузите (от високата средна класа, над 50) Мери (Дебра Уингър, изключителна актриса, която в знак на протест - липсват роли за жени на средна възраст - отказваше да се снима дълго време), къдрава привлекателна пищна жена с идеални скули, огромни очи и сластни форми, и Майкъл (Трейси Летс, блестящ драматург с "Пулицър" за любимата ми пиеса "Август в Осидж каунти"), очилат висок плешив мъжествен и мускулест шкембест здравеняк, случайно се оказват с допрени лица на сутринта!
Мразят се мълчаливо и дълбоко, избягват се, говорят баналности, лъжат се с лекота и рутинно. Тя има млад любовник художник, британец с неустоим акцент, правилни черти и стройно тяло - Робърт (Ейдън Гилен). Той изневерява от години, сега е с бившата балерина Люси (Мелора Уолтърс), сладко миньонче с извиращ от грациозната гъвкава снага сексапил. Решили са спонтанно и едновременно (без да го знаят) след посещението на единствения им син Джоуъл (Тайлър Рос), свит и свенлив хубав младеж, винящ за всичко баща си и съжаляващ майка си, и неговата мила и чаровна приятелка Ерин (Джесика Сула), да си признаят един другиму, че са с друг, и да се разделят. [[more]]В споменатия момент на сутрешно пробуждане Мери и Майкъл спонтанно и импулсивно се целуват и правят див секс, това продължава и в следващите дни, държат се като тийнейджъри, изневеряват вече на любовниците си, измислят нелепи извинения, шокират и Джоуъл, който е предупредил Ерин, че родителите му се ненавиждат и че гостуването ще е тягостно и неловко, почти ад...
Началото на края е, когато Робърт издебва Майкъл в супермаркет, а Люси застава пред колата на Мери.
Това, което прави филма различен и интересен - освен сладко-горчивата носталгия по забравените и закърнели импулси за житейска лудост и неразумен риск, откачена дива любов и юношески секс, която всички сподавено преглъщаме ден след ден - е развръзката. Хепиенд в тон на нашите очаквания няма, прекалено много време е загубено и прекалено много е казано и сторено. И все пак...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
