ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Студена война“ – музика, тъга и любов

„Студена война“ – музика, тъга и любов
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Черно-бял филм, целият изграден от красиви кадри, музика, тъга и любов. Може би най-необичайния начин да се разкаже за „студената война“ между Източния и Западния блок през 50-те години и безспорно най-въздействащия.

1949 година, зимата в Полша. Виктор (Томаш Кот) е музикант, който обикаля из полските села и записва автентичен фолклор, като междувременно събира млади момичета и момчета за фолклорен ансамбъл, призван да стане лицето на новата власт. Виктор е красив и мълчалив мъж, от този тип, чиято лоялност към властта не изглежда очевидна и затова с него навсякъде ходи съответния помощник и придружител – мазно ченге.

Зула (Йоана Кулиг) е красива, руса и с омайващ глас. В ансамбъла се шушука, че е убила баща си. Двамата с Виктор са родени един за друг – връзката им е забранена и отчаяна. При първото турне зад граница Виктор решава да премине в Западен Берлин и да остане там. Зула се колебае, но след време и двамата се оказват в Париж, обречени един на друг. Животът на невъзвращенците е много различен от мечтите, а свободата и музиката нямат този вкус, който може да подхранва любовта им, родена в тъмницата на бедната им и студена родина. Двамата решават да се върнат…

Носител на наградата за режисура в Кан, режисьорът Павел Павликовски за втори път снима филм за следвоенните години в Полша, като предишният „Ида“ спечели оскар за чуждестранен филм преди три години. „Студена война“ е още по-въздействащ и красив, пълен с чудни полски народни песни и ретро джаз, с дълги омайни сцени с Виктор и Зула и кадри от земна Полша, от които човек настръхва и без думи.

Павликовски е посветил филма на родителите си, на следвоенното поколение на Полша, което войната е пощадила, за да бъде смачкано от собствената си родина. По един изключителен начин този филм, в който няма нито една шумна или жестока сцена и който целият се стеле като музика, е толкова ужасно страшен, покъртително тъжен и навяващ безизходно отчаяние, че трябва да се гледа във всички бивши социалистически страни задължително. И да се казва „Никога вече“.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...