Една почти безцелна разходка из центъра на София ме заведе на ул. „Г.С. Раковски“ 122 или пред вратата на едно от любимите ми кътчета, за чието съществуване съвсем бях забравила. Прекрасният Papercake или едно от първите заведения в столицата, което се осмели да предложи кафе с книга и да покани всички четящи и мислещите млади хора. Спомням си, че в онова лято, когато заведението отвори врати, правих там всичките си срещи. Идвах час по-рано и просто четях сама. Защото атмосферата на малкото книжно кътче, разположено на едина от най-културните и едновременно шумни улици на София, е невероятно. Книгите са на една ръка разстояние, лимонадата е винаги прясна и хубава, а вторият етаж и няколко меки кресла ти дават шанса да избягаш от шумния град - „на тавана“ – с хубава книга, тиха музика и особеното чувство, че си успял да надхитриш околните и си се скрил от тях.
Преди дни отново влязох в това място и останах очарована, нищо не се е променило, но атмосферата е станала още по-хубава, някак топла, стара, позната и леко ухаеща на нещо домашно, което винаги те чака. Лимонадата е там, кафето ухае прекрасно, а книгите са подредени на лавиците и чакат някой да ги вземе и прочете.
На излизане буквално се блъснах в голям сандък с „безплатни“ или т. нар. „пътуващи книги“, регистрирани в bookcrossing мрежа. Книги, които имам навика да намирам и оставям в метрото, след прочитането им, но ето че Papercake са приготили едно място за тях и можеш да оставиш прочетените си книги и да вземеш други. Напълно безплатно.
