Представяме още една любопитна тема от „Академия за родители“ – най-големия семеен форум с каузата да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.
Агресията в ранна възраст е трудна за дискусия тема. И все пак искам да представя агресията като един от аспектите на нормалното детско развитие, като част от израстването на детето и като нещо, което има своите функции. Заедно с добри съвети от моята практика, които можете да приложите веднага.
Честно казано, предпочитам агресивните деца, защото те съумяват да ни ангажират с проблема си навреме и да накарат нас, възрастните, да си зададем адекватни въпроси и да адресираме това, което притеснява и тормози детето. При децата, които са по-склонни да са мълчаливи и да се затварят, да не споделят и да не създават проблеми с агресивно поведение, разбираме за проблемите, когато е много късно.
Ако трябва да вникнем в корените на агресивното поведение на децата, гледната точка е разминаването между езика и тялото.
Езикът като средство за осмисляне
Например при детето в края на първата си година се появява психичната представа и способността да си представя различни неща, което го се превръща в един истински изследовател. То полага огромни усилия всичко, което се случва в неговото тяло и което преживява, да бъде облечено в смисъл. А за да го облече в смисъл, на него му трябват думи – най-могъщото средство, с което то разполага да осмисля, са четенето, писането, приказките, рисуването, символичната игра и всички други приложни дейности, които могат да му помогнат.
Езикът обаче, който е мощно символично средство, не е достатъчен. Думите не винаги достигат и на възрастните за някои неща от живота – като например раждането на дете, смъртта, промените в пубертета, изневярата, сексуалността. Има неща, за които много трудно намираме думи.
И детето невинаги може да намери думи, които да му свършат работа. Понякога, когато езикът се “изплъзва” от отговорност, тогава напрежението и възбудата в тялото на детето се разрежда в агресивна проява, на която ние ставаме свидетели.
Как да работим с агресивните прояви?
Растейки, децата започват да обогатяват речника си. Но когато има агресивна проява, не пречи да си дадем бързо сметка дали:
• на детето не му достигат думи?
• няма възможност да рисува и да оставя следи?
• дали е все още във фаза, в която не разграничава фантазиите си от реалността?
Връзката с езика:
• Несъзнаването на детето обяснява, че детето няма как да контролира своите чувства и реакции; детето не чува “не”, но чува глагола. От “НЕ пипай радиатора!” детето чува “пипай радиатора”. Възрастният се ядосва и започва да прави изводи: “Търси внимание! Иска да стане на неговата!”.
• Тялото на детето можем да наблюдаваме – няма как да скрие хипертонуса и неволевите движения – плези се, клати се, тича, събаря, запотено и зачервено е. Ако намерим това, което успокоява детето, ще го видим в тялото. Ако детето се превъзбужда още повече от нашето наказание, значи не сме на прав път и трябва да сменим тактиката.
• В цялата предучилищна възраст има една особеност на детското мислене, която затруднява общуването, като сама по себе си провокира агресивни прояви и поведение. Това е т.нар. транзитивизъм в мисленето –ситуации, в които другото дете на моята възраст е като мое отражение в огледалото. Той обяснява защо, ако се скарате или дръпнете ухото на приятелчето ми, аз ще се разплача. Или обратното.
• Някои цветисти думи, когато детето проговори, носят облекчение в тялото на детето. Затова и толкова бързо ги запомня и употребява.
Деликатната употреба на езика носи облекчение и дава на детето идея, че правилата не зависят от вашето настроение, а са общовалидни:
• Избягване на повелителното наклонение и говоренето на “ти”.
• Избягването на директни въпроси. Децата не отговарят на директни въпроси като: “Какво прави днес?”.
• Успокояване на тялото – вкарваме тялото в речника, за да оневиним детето.
• Ние трябва да помогнем на детето да облече в думи емоциите.
• Записване на тревожещите думи – вместо да изнасяме лекции, с които мотивираме детето да я повтаря постоянно, запишете пред него думата и вероятно то ще попита "защо", а това ще го разсее.
Връзката с погледа:
• Когато виждате, че детето избягва погледа, то все пак ви чува.
• Децата чуват най-добре, когато не гледат в очите.
• Децата обичат скривалища.
Връзката с гласа:
• Крещенето, лоши думи за близки хора и интонацията с емоции (позитивни или не) засилват агресивните прояви.
• Ако подпявате на детето, вероятността да ви чуе е по-голяма.
• Всички неща, които не се занимават със смисъла, а с музиката на езика успокояват детето.
Връзката с тялото:
• На 3 години “моето тяло си е мое” – тогава е много важно да формираме у детето нагласата, че тялото е лично и неприкосновено. И никой няма право да го докосва без негово съгласие – ако се справим с тази задача, детето само ще може да казва “не”, когато ние не сме до него, и ще изпитва респект към телата на другите.
Връзката с времето:
• Всеки ден трябва да си задаваме въпроса как да създаваме опорни точки за ориентация във времето на детето в ежедневието – детето се ориентира чрез собственото си тяло, а не като гледа таблета/телефона/телевизора.
Връзка с пространството:
• Добре е да има пространства, които са ясно обозначени за почивка и усамотяване, в които не проникват погледите на другите.
• Добре е да има широка, твърда повърхност, където детето да може свободно да се движи, дори когато още не ходи, за да усвоява пространството.
• Пространство на възглавниците – там може да се гушкате, но не и в леглото.
• Преживявания на открито.
Автор: Весела Банова
