ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Елегия Хилбили": класическа история за "американската мечта"

"Елегия Хилбили": класическа история за "американската мечта"

Снимка: Netflix

Филмът има всички основания да бъде хубав. В него участва както Глен Клоуз, която между другото се съзтезава с Питър О’Туул в нелепата надпревара за "най-много номинации (8) без получена награда в историята на Оскарите", така и гонещата я в същата класация (с 6 номинации) Ейми Адамс.

Режисьор е Рон Хауърд, същият, донесъл ни “Аполо 13”, “Красив ум” и “Фрост/Никсън”. Адаптация е на автобиографичен бестселър със същото заглавие. Между другото, колкото и да харесвам Оливия Колман, Глен Клоуз трябваше да спечели "Оскар" поне през 2019 г. Изпълнението й в “Съпругата” е не просто една от най-добрите женски роли, а една от най-добрите роли изобщо, и то в един изключителен филм. И така...

“Хилбили” (обидна дума, нещо като “селяндур”) разказва класическа история за "американската мечта": човек, измъкнал се сам от нищетата и пристрастената си към наркотици самотна майка. В този случай тръгнал буквално от средата на нищото – Мидълтаун, Охайо, и стигнал до правния факултет в Йейл. Или както казват американците – “издърпал се нагоре с връзките на собствените си обувки”. Филмът зачеква теми като наследствената предразположеност към зависимостите и домашното насилие. И въобще колко сложно е всяко семейство. 

Филмът има и шанса да покаже гледната точка на хората от Апалачите, или “белите бедни”, а тяхната дума се чува само веднъж на 4 години. Охайо е кошмарът на всички кандидат-президенти на САЩ. Само трима от тях са печелили изборите без да спечелят и щата – Рузвелт, Кенеди, и Байдън. Да, “планинците“, превърнали се в синоним на мизерия, необразованост, оръжия, дълги бради, опиоидната епидемия и Тръмп, повече от често решават съдбата на Америка.  

Проблемът не е в актьорите, нито във визията. А защо Ейми Адамс този път дори не е номинирана, нямам представа. Но филмът е толкова мелодраматичен, че чак нагарча. И точно затова не успя да ме разплаче, а не бях в настроение. Може би, защото самият той леко презира героите си и снобее към всеки от тях, който не се е добрал до Йейл. И ако не завършваше със снимки на реалните личности, за да ни убеди, че е изцяло базиран на истинска история, не бих му повярвала. 

 

Величествената роля на Глен Клоуз