ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Флоренция вади творбите на жените художници от мазето

Флоренция вади творбите на жените художници от мазето

Под понятието „стари майстори” с векове се разбира мъже, привличали вниманието на изкуствоведите, които в крайна сметка определят коя творба „заслужава” да достигне до публиката и да бъде изложена (или пък изучавана), и коя – не. Очевидно жените в Средновековието не са имали възможности за реализация като художници, каквато са имали мъжете, но това не значи, че не е имало талантливи жени, които са творили. Оказва се дори, че те са много повече, отколкото си мислим.  Дълго време големите музейни колекции (и колекционери) не са обръщали особено внимание на съществуването на талантливи жени артисти в различните епохи, сред които и Ренесанса, но ситуацията се променя и сега, най-забележимо във Флоренция – „люлката на Ренесанса”. От мазето на галерии като Uffizi изваждат творби на жени, които срещат публиката в серии годишни изложби, посветени на работата им.

Ейке Шмит, който насочва вниманието в тази посока, е директор на Uffizi от 2015 г. Той казва, че е получил вдъхновение от феминистката арт група Gorrilla Girls. Идеята е, че не можем да получим пълна представа за културата и историята, без да дадем видимост и глас на всички, в противен случай историята се превръща в „историята на властимащия”. 

Шмит казва, че след като е поел управлението на галерията, са установили, че Uffizi e музеят с „най-богата колекция творби на жени преди XIX век”. Само че не ги виждаме изложени, защото са прибрани в складовете. В момента максимален брой от тези картини трябва да се извадят (сред тях има много голяма колекция автопортрети) и в серия годишни изложби да се разкрие повече за жените художници в миналото.

Хубаво е, че една от най-богатите и важни галерии в света иска да разшири преспективата в изкуството. Във Флоренция освен това преди десет години е създадена фондацията Advancing Women Artists Foundation от Джейн Форчън – филантроп и автор на книгата Invisible Women: Forgotten Artists of Florence. Фондацията се занимава с  реставрация и консервация на творби на жени от миналото, а където е възможно и с финансиране на техни изложби. В последните години фондацията е реставрирала повече от 40 картини. Но според Линда Фалконе, директорката на фондацията, когато в началото са правили връзките с музейните куратори и са говорели за реставрация, първият им въпрос е бил

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.