Ключовете в живота ми

Какво да правя с ключовете? Това е въпросът, който изниква при всяко преместване на ново място – връзката лежи на масата пред мен и безмълвно ме подканя към действия. Взимам ги в ръката, въртя ги, галя ги, мисля за онези моменти, в които натоварена с покупки, съм ровила трескаво в джобовете, за да ги открия, как съм изсипвала цялото съдържание на чантата пред входната врата, за да намеря онзи – заветния ключ, с който да вляза в моята крепост.
[[quote:0]]Прибирам се там, за да почина, да се утеша след тежкия ден и да намеря сили за утрешния. Там каня най-близките си, които знаят, че вратата ми е винаги отворена за малко смях и пак там бърша техните или своите сълзи, когато имаме нужда. Това е мястото, което обичам и което трудно заменям за друго, но животът ми се е случил така, че до сега помня 14 различни апартамента, в които живях. 14 места в различни градове и държави, в които премествах багажа си и си казвах: „Край, няма да мръдна оттук“. Но животът те предизвиква и просто продължаваш.

Ако пазех всичките ключове, които са били мои в този кратък живот, бих могла да напълня едно еднолитрово бурканче. Представих си го визуално и през стъклото видях различните холове и спални, в които разполагах багажа си. Всичките входове и нови или почти древни асансьори, звънци, натискани от познати и непознати ръце и хиляди емоции, попили в стените на онези апартаменти.[[more]]Всеки от тях различен и по своему важен. Представих си това бурканче и се усмихнат с облекчение, че така и не се научих да пазя тези ключове. Връщам ги или на хазяите, или ги подарявам на близкото кошче за боклук. Просто защото всичко, случило се във всеки мой дом, остава в мен, а ключовете са онзи символ, който помня, но не искам да притежавам. Защото животът е пътуване и всеки нов дом е ново начало.