ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ключовете в живота ми

Ключовете в живота ми

Какво да правя с ключовете? Това е въпросът, който изниква при всяко преместване на ново място – връзката лежи на масата пред мен и безмълвно ме подканя към действия. Взимам ги в ръката, въртя ги, галя ги, мисля за онези моменти, в които натоварена с покупки, съм ровила трескаво в джобовете, за да ги открия, как съм изсипвала цялото съдържание на чантата пред входната врата, за да намеря онзи – заветния ключ, с който да вляза в моята крепост.

Моят дом е всичко за мен.
Прибирам се там, за да почина, да се утеша след тежкия ден и да намеря сили за утрешния. Там каня най-близките си, които знаят, че вратата ми е винаги отворена за малко смях и пак там бърша техните или своите сълзи, когато имаме нужда. Това е мястото, което обичам и което трудно заменям за друго, но животът ми се е случил така, че до сега помня 14 различни апартамента, в които живях. 14 места в различни градове и държави, в които премествах багажа си и си казвах: „Край, няма да мръдна оттук“. Но животът те предизвиква и просто продължаваш.

Ако пазех всичките ключове, които са били мои в този кратък живот, бих могла да напълня едно еднолитрово бурканче. Представих си го визуално и през стъклото видях различните холове и спални, в които разполагах багажа си. Всичките входове и нови или почти древни асансьори, звънци, натискани от познати и непознати ръце и хиляди емоции, попили в стените на онези апартаменти.Всеки от тях различен и по своему важен. Представих си това бурканче и се усмихнат с облекчение, че така и не се научих да пазя тези ключове. Връщам ги или на хазяите, или ги подарявам на близкото кошче за боклук. Просто защото всичко, случило се във всеки мой дом, остава в мен, а ключовете са онзи символ, който помня, но не искам да притежавам. Защото животът е пътуване и всеки нов дом е ново начало.