ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Никола Вапцаров и Бойка – любов, която смекчава света

Никола Вапцаров и Бойка – любов, която смекчава света

Някой беше казал, че има щастлива гузност в това да обичаш. Доказателство за това са Никола Вапцаров и Бойка Трапезникова. Двамата се срещат през 1932 г. в ресторанта на фабриката на Българската горска индустрия в с. Кочериново, като между тях има ярък контраст. Бойка е дъщеря на екзархийски учител, завършва гимназия, а по-късно записва математика в Софийския университет. Той е възпитаник на Морското машинно училище във Варна, а тогава е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта обаче има силата да разнася с лекота облака на принуденост и да превръща всяко житейско различие в прах във вятъра.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Никола Вапцаров (@nikola_vapcarov)

По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият младеж е впечатлен от Бойка от пръв поглед и след този ден започва да ѝ пише писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разумът, който Бойка притежава, нито дълбоките й познания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват онова познато чувство, което кара сърцето да тръпне от щастие в гърдите. Пъргавият ум на Вапцаров е завладян от чувства, които стават все по-пламенни. Топлата енергия на младостта се разлюлява във вените им. Две години по-късно решават да направят това, което са си наумили – женят се напук на представите на заможните родители на Бойка.

Вапцаров е повишен в длъжност механик, но след авария през 1936 г. го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едва свързват двата края. Поетът дълго търси постоянна работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й помага да стане банков чиновник. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев”. Животът им е изключително скромен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко стари стола.

Бойка винаги се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето така, както любовта   й към Вапцаров. От там идва и нежното обръщение на поета към нея - „бяла врана“. Той пък е известен сред кръга на познати и приятели като „Кольо техника“ и „Кольо писалката“, защото често носи гаечен ключ или писалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде спасение и опора в нелекия живот на поета. Мощна подкрепа в името на идеалистичната му представа за света.

Подобно на много негови талантливи събратя, Вапцаров не е бил оценен по достойнство от съвременниците си. Времето, в което живее, става „тясно“ за идеите и разбиранията на твореца. Изчистеният език, с който се служи, погрешно е бъркан с липса на талант. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прощава наум.

Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стечение на обстоятелствата обаче определя то да почине малко след това. Двойката губи и второто си дете.

Продължава на другата страница...

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.