"Дванадесет нощи" на Андрю Зюркър лично за мен има едно безспорно достойнство и то е, че представлява изключително постижение в жанра. А аз обичам да чета фентъзи, макар и в последно време да ми се случва рядко, поради липсата на нови, добре написани истории. В случая, вероятно е от значение, че авторът е декан, преподавател и специалист по английски език и литература в Куйнс Колидж, Кембридж.

Въпреки, че героите на тази книга са деца, както и известното сходство с творбите на Филип Пулман и Луис Карол, романът съвсем не е нито детски, дори не е съвсем юношески, тъй като за осмислянето е необходим известен литературен багаж. Това е многопластова история за семейството, за въображението и неговата липса, както и за сковаващия страх на онези, които не обичат промените. Виждаме красотата във всевъзможните вариации на въображението, които превръщат всяка една приказка в различна, лично твоя история, изпълнена със специален смисъл.

Романът е страстна защита на онези, които чрез фантазията си създават цели светове и ни показват скритата истина в детайлите на делничността. Същевременно представлява възхвала на смелостта да се бориш за хората, които обичаш, за семейството си, за света, в който искаш да живееш. Авторът ни разкрива каква огромна сила се крие в обичта и нежеланието да се примиряваме с обстоятелствата.

Четохте ли "Бестиарий"?