ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хейтминутка: Скучни Оскари

Хейтминутка: Скучни Оскари

pixabay

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обявиха номинациите за Оскар. Развълнувани ли сте? И аз не съм. В последните няколко години тръпката от това кой филм каква награда е взел прогресивно намалява. И това не е само мое усещане.

Концентрацията на внимание на съвременния човек е по-кратка от тази на една рибка – това го пише във всеки доклад по маркетинг. Преглеждаме снимки вместо изречения, изпращаме емотикони вместо думи. Всичко е бързо, на момента. Не знам защо членовете на киноакадемията си мислят, че ще отделим пет-шест часа от живота си да гледаме нещо, което може да бъде прегледано за минути в инстаграм и прочетено в туитър.

Помня много ясно първата цяла церемония на Оскарите, която гледах с приятелките си. От всички номинирани филми бяхме гледали само „Джери Макгуайър“ и Рене Зелуегър спечели, ура! Днес съм изгледала 100% от филмите в някои категории и това не ме кара да се вълнувам. Някога, когато имахме толкова малко източници на информация, кино наградите бяха своеобразен компас в света на доброто кино. Днес всички филми са на една ръка разстояние, рецензирани и класирани от „доматите“, IMDb и какви ли не други инстанции, не малко от тях - достатъчно обективни. А що се отнася до роклите – любимата ми част – предпочитам да ги гледам на снимки с детайлите, отколкото в досаден телевизионен репортаж, докато дразнещо екзалтираните водещи питат „Кой е дизайнерът?“.

И най-вече – всичко това е нагласено, по-фалшиво от самото кино. Издокарани гости, които са прекарали последните 48 часа в подготовка от фризьори и гримьори (и мъжете също), имитиращи изненада и вълнение и четящи репликите си от екран, церемониите са по-изкуствени и от най-некадърния филм. И това в свят, в който всичко се стриймва на живо в интернет. Кого се опитват да заблудят? Добре че винаги има по един или два истински забавни или вълнуващи момента, някоя по-оригинална реч, но и за тях не си струва да си губим времето, можем да ги видим сутринта в youtube.

Единствените смислени кино награди си остават тези от европейските кинофестивали, защото се връчват само на неизлъчвани никога преди това филми. Чакаме Берлин през февруари.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...