Общество

Коронавирусът по света: между риска и недоволството

Защо предпазните мерки доведоха до негативни реакции?

Коронавирусът по света: между риска и недоволството

Снимки: The Scottish Sun

Пандемията с коронавирусната инфекция придобива все по-интересни обществени оттенъци, и то в световен мащаб. Към днешна дата любопитни за наблюдение са не толкова статистиките, свързани с броя на новозаразените, а реакциите спрямо прилагането на противоепидемичните мерки и прилежащите им рестрикции. Добре известно е, че България е една от страните, в които няма доверие спрямо действията на институциите за разрешаване на кризата. И съмненията в адекватността на тестването са отчасти основателни – особено на фона на логичния спад в новозаразените, достигнал 32 случая за денонощие при рекордно нисък брой на проведени тестове. Но защо недоверието във властите е тенденция и извън пределите на страната ни?

В редица европейски държави се наблюдават масови протести, насочени срещу затягането мерките, идващо в резултат на новото увеличение на разпространението на вируса. Според гражданите ограниченията отнемат свободата на хората. Други пък са почитатели на „класиката в жанра на конспиративните теории“ и издигат лозунги срещу създаването на ваксина, с която Бил Гейтс желае да унищожи човечеството. Счита се също, че пандемията не съществува, а рестрикциите са използвани за контрол на човечеството. В конспиративните теории друг виновник за ръста на новите случаи са 5G мрежите. Съществуването на демокрацията също е поставено под въпрос. Ето как различните държави отговарят на новите по-строги мерки.

Брюксел е един от градовете, в които се провеждат подобни шествия. Там съвкупността от конспиративни теории и твърдения за ограничаване на гражданските свободи води до общественото недоволство. Според някои граждани не вирусолозите и медиците трябва да вземат решения за прилагането на мерките, а самото общество. Изтъква се и че маските отнемат човешката свобода. Задължителното носене на маски стана факт на 12 август и кореспондира с увеличаването на новите случаи. 

Сходни бяха мотивите за протест и на жителите на Мадрид. В испанската столица се събраха между 2500 и 3000 души. Те са на мнение, че политиката на правителството нарушава човешките права, тъй като здравите хора също са задължени да носят предпазни маски, определени от недоволните като „автентично мъчение“. Издигнати бяха и лозунги с несъстоятелни и дори абсурдни послания: „Вирус не съществува!“, „Маските убиват!“ и дори – COVID-19 има лекарство, но е забранено, те не искат да ви защитят“. Като дразнители са припознати още „системата, която контролира чрез страх“, а също и „пресата, която манипулира“. Чути бяха и обвинения, че е създадена фалшива пандемия и хората щели да умрат не от вирус, а от глад. Демонстрацията бе организирана чрез социалните мрежи. 

Има и още...


Срещу „COVID-тиранията“ се обявиха и гражданите на германските градове Хамбург и Магдебург. Основната позиция на протестиращите бе, че новите мерки са в разрез с няколко члена на основния закон на страната. Носенето на предпазни маски и тук беше катализатор на недоволство. То идва на фона на предупрежденията на СЗО за драстичния ръст на новите случаи. Според организацията носенето на маски е най-ефективното предпазно средство. Последваха и призиви на полицията събитието да бъде прекратено, тъй като демонстрантите бяха без маски и по този начин нарушиха правилата за безопасност. Отново в там се състоя контрадемонстрация, на която присъстваха облечени в черно представители на крайнолявата организация „Антифа“. 

В Магдебург се събраха около 250 души със същите искания и призиви. В първите дни от месеца и Берлин бе обхванат от протести срещу ограничителните мерки. Това доведе до остри критики от страна на властите. Берлинската сенаторка по здравеопазването нарече шествията „налудничави“, а недоволните граждани бяха определени за „ковидиоти“ от съпредседателката на Социалдемократическата партия Саския Ескен.

В контраст с европейските страни, навременни реакции за овладяване на епидемията предприе новозеландският премиер Джасинда Ардърн. Тъй като преди дни в страната бяха регистрирани 13 нови случая, Ардърн взе решение да отложи парламентарните избори с четири седмици. Според нея 9-седмичният период (до 17 октомври) ще даде увереност на гражданите, че изборите ще бъдат безопасни, достъпни и честни, а бъдещите политици ще могат спокойно да обмислят стратегиите си, имайки предвид обстоятелствата на пандемия. С новите 13 заразени броят на активните случаи нараства до 69. Това е повторна поява на вируса в Нова Зеландия след повече от 100 дни. Затова най-големият град, Окланд, бе поставен под карантина. 

 

Русия регистрира първата ваксина срещу COVID-19 в света