Повече от месец след като Русия обяви война на Укрйна, много украински бежанци в Европейския съюз са изправени пред дилема – дали да търсят работа и да останат за по-дълъг период или да рискуват да се върнат в родината си въпреки войната, за да бъдат отново със семейството си, което е останало там.
„Когато целият ти живот е там, в Украйна, душата те боли“, казва Юлия Кулик, 30-годишна майка от град Калуш, пред „Ройтерс“. Тя чака автобус, който да я върне при съпруга, родителите и приятелите й, които са в родината й.
Кузик твърди, че е благодарна за помощта, предоставена от Полша, но натискът да изгради нов живот на място, където няма приятели, за нея е твърде голям. Докато прегръща силно децата си, тя споделя, че се страхува, но е готова да се върне, защото това диктува сърцето й.
Войната в Украйна разсели над 10 млн. души и принуди блио 4 милиона да избягат в чужбина. Това е най-голямата бежанска криза в Европа от края на Втората Световна война по данни на Агенцията на ООН за бежанците. Повече от половината пристигат в ЕС през Полша, а останалите – през Унгария, Словакия и Румъния.
43-годишната Людмила Бурлаченко е на гара Пшемисл на полско-украинската граница и се връща към родната си Одеса с пет домашни любимци, след като не успява да намери апартамент или работа във Варшава или Гданск.
Въпреки че войната все още зловещо се е надвесила над родината й, тя смята, че ще се чувства по-добре там, защото е на мнение, че в Одеса нещата започват да утихват.
„Беше наистина страшно. Дори сега изпитвам страх, но вече съм уморена и искам да се прибера вкъщи“, казва тя.
От другата страна на монетата е 40-годишният Дмитро Носач, на когото е било позволено да напусне Украйна със семейството си, защото има три малки деца. Той споделя, че ще съсредоточи силите си в опити да открие работа в чешката столица Прага, за да издържа децата си и да им осигури нормален начин на живот като този на техните връстници.
„Ще останем по-дълго тук, защото според мен войната едва ли ще приключи скоро. Освен това - не съм сигурен дали все още имаме дом в Украйна, в който да се приберем“, разказва с тъга той пред репортер на "Ройтерс".
Продължава на следваща страница...
„Опитвам се да не мисля за това твърде много, защото отнема прекалено голяма част от енергията ми. Длъжен съм да направя каквото мога за семейството си, като работя“, уверен е той.
На същото мнение е и 48-годишната Оксана, която прави дамски чанти и прекарва две седмици в мазе в Киев, когато се укрива от въздушните атаки. С днешна дата тя прави всичко възможно да си намери работа, макар да не е убедена в успеха на това начинание.
„Ще търся работа, но никак няма ми бъде лесно.“
Правителствата предоставиха финансова помощ, жилища и предприеха различни мерки, с които да помогнат на бежанците, но властите предупредиха, че броят на новодошлите надвишава възможностите им.
„Имаме нужда от помощ от други страни в този момент“, заяви във вторник чешкият министър на вътрешните работи Вит Ракушан.
„Бежанците срещнаха трудности и сериозни изпитания да пристигнат в Полша, но видяха, че може би не могат да открият това, което са очаквали, и искат да се върнат в Украйна“, казва Регина Слоницка, журналист и доброволец пред „Ройтерс“.
Дете дари на войник бронежилетка, купена със спестявания
