Бързам да уточня, че днес в Токио е откриването на Олимпийските игри, а не Олимпиадата. Тя е 4-годишният период между Игрите, съответно летни и зимни. Първите съвременни Олимпийски игри (ОИ) са в Атина през 1896 година. Проведени са благодарение главно на инициативността и усилията на барон Пиер дьо Кубертен. България има свой представител. Това е гимнастикът Шарл Шампо, един от митичните Швейцарски учители.
Французинът Кубертен е и първият президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Там България няма представител след позорното изгонване на Иван Славков. Чаровният бохем, зет на комунистическия диктатор Тодор Живков, бивш шеф на държавната телевизия и дългогодишен председател на Българския футболен съюз и Българския олимпийски комитет, беше уличен в корупция и през 2005 г. изпъден от МОК.
Но да оставим този тъжен случай и да се върнем към Токио и Игрите на XXXII Олимпиада. Макар че и те се очертават да са тъжни. Може би най-тъжните в историята. По простата причина, че заради глобалната здравна криза се провеждат (почти) без публика.
Олимпийски игри без публика. Трагедия.
Стартът беше даден в сряда с мачове от футболния турнир за жени, а днес е официалното откриване. Знаменосци на българската делегация от 42-ма спортисти са Мария Гроздева и Йосиф Миладинов. Разбира се, и този най-висок спортен форум ще има своите герои, триумфи, рекорди, драми, сълзи. Ще има истории, които ще се помнят дълго. Но ще се помни и разочарованието от отлагането му с една година, от необичайната атмосфера, в която се провежда, от ужасяващите санитарни мерки и от смесените чувства у жителите на страната домакин.
В национално допитване на агенция “Киодо”, една трета от хората са за пълна отмяна на Игрите. Според почти половината анкетирани, мерките за строго ограничаване на зрителите са напълно адекватни. Защо японците посрещат така Олимпийските игри, в контраст с ентусиазма около предишните им домакинства – Токио ‘64, Сапоро ‘72 Нагано ‘98?
Отговорите обобщава известният спортен журналист Хироши Такеучи. Според него са големи и очакванията, и скептицизмът. Такеучи подчертава, че мнозина негови сънародници са разочаровани от огромните разходи, главно за нова спортна инфраструктура.
Бюджетът е достигнал космическите 5,7 милиарда долара, а отлагането с 1 г. е добавило към разходите 800 милиона.
Може би втората причина е по-важна, смята журналистът. А тя е, че около Игрите е имало прекалено много политически спорове. “След избора през 2013-а на Токио за домакин, хората се умориха от изявленията на министър-председателите и други влиятелни политически фигури”, казва Такеучи пред сайта на AIPS.
Бившият премиер Шиндзо Абе често е казвал, че иска Игрите да станат символ на възстановяването от земетресенията в Източна Япония през 2011 година. В отговор, критиците на правителството бяха възмутени. Повечето хора смятаха, че е абсурдно трагедията да придава допълнителна стойност на Токио 2020.
Сегашният министър-председател Йошихиде Суга пък неведнъж е заявявал: “Олимпийските игри могат да се превърнат в доказателство за преодоляването на Covid-19“. Последните социологически проучвания обаче показват, че едва 35,9% от японците подкрепят кабинета.
“Видя се, че огромните разходи и неефективните мерки за защита на Игрите и за справяне със здравната криза, могат да предизвикат недоверие у хората. Но вече над 30 хиляди спортисти, длъжностни лица и хора от медиите са в Япония и усещам как вълнението нараства“, завършва Хироши Такеучи.
Уволниха ключов директор от Олимпиадата заради шега с Холокоста
