ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писателят Радослав Парушев: Решението е едно – майната му на страха!

Изнасилени от чудеса. Така се чувстват адски много хора в момента, или поне нормалната част от човечеството, която за пореден път беше принудена да се качи на виенското колело на колективната лудост. Избрах неслучайно това заглавие на последната книга на Радослав Парушев, защото авторът й, писател и адвокат, е абсолютен корифей на безпощадната ирония, пародирайки жалките опити мнозинството да злоупотреби и срине всички фундаментални принципи и идеи на цивилизацията. Мнозина сравняват гласовете на писателите с вик, по-лиричните – със стон. Радослав Парушев обаче има всякакви основания да се смее с глас... Не само защото така е по-забавно, но и защото това заслужава модерният ни свят, чиято култура на мейнстрийма изхвърли от дневния си ред Джойс и Фокнър и си пожела безсмъртие с пуканки, вафли, сериали и риалити формати. Затова и аз обичам да си препрочитам романа "Отвътре" на Парушев. Правя го понякога с тъга, понякога с откровено злорадство. Защото в цивилизацията на зрелището царува смешникът. Пуснете си телевизора и ще го видите.

“Защото единственото абсолютно сигурно хубаво нещо на този свят е хубавото нещо, което вече ни се е случило, но точно поради това "вече" е безвъзвратно изгубено."

Доколко извънредните мерки, които се предприемат в посока преодоляване на епидемията от COVID-19, са съобразени с европейските и международните задължения, поети от държавите по отношение на правата на човека? Мнозина заговориха за налагане на форма на диктатура?

Това е огромен въпрос, адекватният му и изчерпателен отговор предполага сериозен и задълбочен анализ от екип от много опитни юристи, профилирани конкретно в областта на човешките права. Аз нямам този капацитет и такава експертиза. Още повече – кои именно мерки? В динамична ситуация мерките са динамични. Здравният министър например почти всеки ден изменя и допълва първоначалната Заповед за карантина от 13.03.2020 не от нямане какво да прави, а именно защото в условия на пандемия всеки нов ден е ново предизвиктелство пред държавната машина. Предполагам, че под "мнозината, заговорили за диктатура" визираш родния фейсбук-либерал, който – да, за съжаление, е "мнозина". Трябва да се отчете, че

фейсбук-либералът се информира от заглавия на статии, които не чете, както, разбира се, от фейсбук статусите на другите фейсбук-либерали. Убеден е например, че МВР, използвайки пандемията като претекст, вече ще го следи и подслушва до края на живота му...

Защото такова заглавие е прочел, не си спомня къде, но – за разлика от мен – не знае, че задължението на мобилните оператори да предоставят данни на полицията в строго определени от Закона за електронните съобщения случаи, не е от сега, а е от 2015 г. И че сега, чрез Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, просто към броя разрешени такива случаи бяха добавени и случаите на лица, подлежащи на карантина. Въобще мнението ми за законодателните и административни мерки, които властта приема сега, е по-скоро положително и е основано на това, че реално се информирам. А ако някой реши да ви подслушва незаконно, не му трябва нито претекст, нито – нищо.

Рабиранията ни за демокрация се сблъскаха със ситуация, в която се налага те спешно да се актуализират. Какви са твоите притеснения?

Принципното разбиране за демокрация не се е променяло през изминалите 26 века – управление на мнозинството при еднакво спазване на закона от всички. И в сегашната КОВИД-ситуация няма никакво основание да се променя разбирането за демокрация. Притесненията ми са от социален и духовен характер. Хората остават без работа и без доходи, милиони хора по света, десетки хиляди в България.

Парелено с това, още преди да са обеднели, намирайки се под паника, хората стават зли, агресивни и като цяло – неадекватни.

Покрай работата си (в момента, заради хаоса, който КОВИД-а предизвиква в бизнеса, работя по 10 – 12 часа на ден (без почивен ден), всеки ден се сблъсквам с неадекватно поведение, породено от страха. Не знам, честно, за какво им е толкова да го живеят този живот, като ще го живеят, парализирани от паника...

Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме в момента?

Безусловно – страхът. Страхът поражда омраза и страдание, казва го Йода в „Междузвездни войни”, като и впрочем доста преди него – свети евангелист Йоан.

Страхът пречи да се взимат адекватни решения.

Нашите страхове се отпечатват в душите на децата ни и така днешният ни страх ще живее и деформира този свят много след като нас вече ни няма. И решението е едно – майната му на страха!

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...