ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 любими места в Пловдив, които да посетите още този уикенд!

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Хубавият ден започва с чай и завършва с вино!“ пише на витрината на едно чудно местенце в Пловдив. Аз не пия вино, но пък разбирам от чай и това е най-добрата чайна в която съм била, поне в България. Тя е едно от трите места, заради които винаги ще се връщам в Пловдив. И макар че и трите са достатъчно известни и очевидни с достойнствата си, аз си имам свои причини.

Къщата музей на Златю Бояджиев

Златю Бояджиев е художник енциклопедист. Не зная дали това определение съществува реално, но то му подхожда напълно. В края на миналата година ходих на изложбата на Питер Брьогел Старши във Виена – рекордна по посещаемост за Кунстхисторишес музея – и по този повод (преди, по време и след това) прочетох около сто пъти, подробно, как Брьогел Селския, както е прозвището му, е отразил бита на нидерландските селяни от своето време с детайли, които впечатляват и днес. Наистина Брьогел е гениален, картините му са потресаващи и на тях може да се разглеждат до безкрай поговорките на родината му, игрите на децата, селските празници и така нататък.

Същото и при Златю. Ето – около джамията са събрани цяла плеяда от хора, свързани с това вероизповедание по нашите земи – вярващи, дарители, просители, християни, зяпачи, кадъни с чадърчета, турци с фесове, българи „алафранга“, старци с чалми, инвалиди – изобщо съвсем брьогелов сюжет. Същото е и на хорото, където са се хванали млади и стари, всеки на своя си „танец“, до своите хора. А „коленето на прасе“, с палитра от лица, сред които кротко гледа и самият художник. И зимата на Златю е смразяваща и съвсем „брьогелова“ и познанието му за особеностите на българския бит е неизчерпаемо. А над стълбите в къщата му стои огромната картина на Орфей с животните, прастарата история на родния край. Когато синът ми беше малък, тези картини му изглеждаха като приказки и той ги помни и обича и до днес. Не че България като цяло е направила дори една стотна от усилията на Белгия, а после и на Австрия, да прослави своя художник и да накара хора от цяла Европа да пътуват, за да видят картините му.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...