ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На гости на кенийските масаи

На гости на кенийските масаи

Масаите не се променят

След сладките приказки край огъня с масаите Оле ни кани на следващия ден да посетим неговото село. То е съвсем близо до къмпинга ни. Подобни турове се предлагат на туристите организирано и до този момент сме ги отказвали, защото ни звучи като нагласена атракция. Но пък така хубаво сме си приказвали с него, че сърце не ни дава да сме нелюбезни и да откажем.

Повежда ни Оле към селото. Вървим по прашния път, добре обути и облечени, понеже вечер си е доста хладно, а Оле е само по одеялцето си и с изрязани гумени сандали. По едно време спира, откъсва клонки от някакъв храст и ги стрива между ръцете си. Дава ни да помиришем. Ароматът е остър. Това им е главното средство против комари. Докато вървим, ни задминават две жени, натоварени с огромни бидони на главите си. Те не ходят, а направо подтичват, носейки по 10 литра вода на главите си. Хвърлят ни бърз поглед и толкоз.

На входа на селото, състоящо се от всичко на всичко десет къщи, вече ни очакват десетима мъже, облечени в шарени одеялца — оранжеви, червени, лилави, карирани. Жените от селото изобщо ги няма. Те са по къщите и хич не се показват до края на престоя ни. Човекът, който ще бъде нашият „гид“ и разказвач, е вождът на селото — младок с доста приличен английски и осезаема важност в поведението и начина на изразяване.

Плащаме си такса, за да влезем в селото и да ни разведат из разните чудати масайски ритуали.

В кръглия двор на селото има десетки крави, които току-що са се прибрали от паша, много естествена тор, кал, една жълта кофа и тук-там играещи деца. Масайските къщи са построени от дървени клонки, измазани с тор и кал. Понеже термитите обичат да си похапват от тези къщи, на масаите им се налага да местят селата си и да ги построяват наново на всеки 6-9 години. Както вече знаем, строежът е в ръцете на жените.

Първото, което ни демонстрират местните, е как палят огън с търкане на дървени пръчки и слама. Процесът се извършва от трима души като само след няколко минути пушекът е вече наличен. Тук Слав не се стърпява:

Защо не използвате запалка?

Вождът го поглежда и казва:

Масаите не се променят. Държим на традициите си и искаме да ги съхраняваме такива, каквито са.

Време е за посещение на масайски дом. Водят ни пред къщата на брата на вожда. Той ни кани да влезем вътре и да разгледаме. Сега вече понастръхвам. Навеждам се и внимателно влизам през ниското порталче. Пълен мрак. Нищо не виждам. Чувам само гласа на домакина ни, който ни успокоява, че след няколко минути очите ни ще свикнат с тъмнината.

Вътре, точно срещу входа, различавам заградено с ниска ограда пространство. Тук вечер се прибират малките теленца, за да не сучат и да се запази млякото на майките им. Мястото, отредено за теленцата, е близо 1/3 от площта на къщата.

След още три крачки се материализираме в единственото на пръв поглед помещение. То е трапезария-кухня-спалня-детска стая и е с размери около 2 м х 3 м. Сядаме на една от двете малки пейки, опрени до стената. Очите ми посвикват с мрака и започвам да забелязвам: огнище, няколко рафтчета със скромна посуда, едно-единствено малко прозорче. През него се процежда слаба светлина. Има го, за да излиза пушекът от огъня, който палят вечер. От едната страна се намира скован одър. Това е леглото на майката и бащата. Отсреща има друго, по-дълго легло, предназначено за децата. Тяхната бройка варира в различните семейства, но обикновено е между две и пет. И всички те спят на това легло. Има и една малка вратичка в близост до пейката, на която сме седнали. Домакинът ни казва, че това е стаята за гости. В тази миниатюрна къщичка има и стая за гости!

По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре...