Дълга е историята на арменската общност в Пловдив. Първите свидетелства за арменски заселници в града ни връщат назад към IV – VI в., когато една голяма група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени само от войниците си, а по-късно – от жените и децата. В резултат от различни военни действия на Балканския полуостров и прехвърляне на войски, византийският император оставя голям гарнизон в Града под тепетата, а това съвпада с информацията, която откриваме в писанията на Анна Комнина, която подчертава, че от VI в. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население. По време на Османското владичество се оформят арменските колонии и религиозни общини в Пловдив.
Арменски апостолически храм "Сурп Кеворк"
Първоначално източноправославен храм, през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската арменска епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.
Пред и около църквата има обширен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. В миналото дворът е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали тук.
Голяма ценност за храма са старите икони, изписвани от зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII в. от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" – картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX в. платна на светци и библейски епизоди...
Арменски културен дом (Сърах)
Около храма "Сурп Кеворк" (Свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общност в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, училището, домът на културата. Първият спектакъл на арменски език, представен от арменци в България, е показан през 1881 г. в Пловдив.
От началото на века до средата на 40-те години в България са издавани над 50 арменски вестника и списания, съществуват секции на традиционните арменски партии в диаспората, работят арменски организации, създадена е система от контакти с арменците в други страни. Доколкото българското общество проявява траен интерес към арменската култура, започват да се печатат арменски автори и на български език.
Арменското училище
Единственото арменско училище в България се намира в Пловдив. Тази година то ще отпразнува 187 години. Паметна е годината 1942, когато семейство Виктория и Крикор Тютюнджян построяват и даряват на арменската църква сградата, в която и до днес се помещава Арменското училище.
Мемориален комплекс в памет на жертвите на Геноцида над арменците
На 24 април 2005 г. в двора на арменската църква “Сурп Кеворк” е открит мемориален комплекс с “Хачкар”. Арменската общественост и организации засвидетелстваха своята почит към паметта на избитите 1 500 000 арменци и положи венци пред новооткрития “Хачкар”.
Днес, по повод отбелязването на 106-тата годишнина от Геноцида над арменския народ в Османската империя, от 10:30 ч. в църквата и после пред паметника в двора на комплекса, ще се проведат възпоменателни церемонии.
По материали на Надежда Иванова. Прочетете повече тук.
7 любими местенца в Пловдив, които можете да обиколите за един ден
