ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Невена Коканова, за която животът бе просто хоби

Невена Коканова, за която животът бе просто хоби

Снимка: Съюз на българските артисти

„Аз съм артистка, животът е моето хоби”, казва за себе си легендарната Невена Коканова, появила се на бял свят на днешната дата през 1938 г. Актрисата е родена в Дупница, а местният театър и до днес носи нейното име.

Невена често е определяна като „първата дама на българското кино“ – тя е Ирина от „Тютюн“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Неда от „Отклонение”,  Жана от „Инспекторът и нощта”, Тинка от „Момчето си отива”, но на първо място е Невена, превърнала се в емблема на седмото изкуство у нас.

Пътят й до големия екран обаче е осеян с трудности. Ражда се в семейството на царския офицер Богдан Коканов – един от най-известните военни за времето си. Майка й Елеонора пък е потомка на австрийски благородници от фамилия Фон Хелденберг. След преврата на на 9 септември 1944 г. обаче баща й е обявен за фашист и е изпратен в лагера Белене. На семейството му пък е забранено да се засели в голям град, затова Невена и майка й заминават в село Кумарица. „Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми“, казва по-късно актрисата.

Родителите й имат смели планове за дъщеря си – искат тя да учи финанси, но Невена открива страстта си към актьорската професия съвсем рано. Въпреки това е скъсана на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ, но това не я отказва. Намира начин да се появи на сцената и веднага я покорява –  прави първите си стъпки в Ямболския драматичен театър, когато е едва на 17. Първата й значима театрална роля в края на 50-те е на Жулиета във великата трагедия на Шекспир „Ромео и Жулиета”. И макар да я познаваме като кинозвезда, нейната голяма любов е театърът.

 

Среща другата си голяма любов на снимачната площадка – ненавършила 18, тя участва като статист във филма „Две победи” на Борислав Шаралиев, основоположник на българското кино, а през това време се запознава и с бъдещия си съпруг –  режисьора Любомир Шарланджиев. „Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“, разказва актрисата. Двамата остават заедно до смъртта на Любомир през 1979 г., а актрисата довършва последния му филм – „Трите смъртни гряха“. Това е и единствения случай, в който тя застава зад камерата, а не пред нея.

Дебютът на Невена в киното е във филма на Янко Янков „Години за любов”, който излиза през 1957 г., а по-късно работи с Борислав Шаралиев  във филма му „В тиха вечер”, с Владимир Янчев в „Бъди щастлива, Ани!”, с Янко Янков за неговата „Стръмната пътека”. Става любимка на българската публика с екранизациите на „Тютюн” и „Крадецът на праскови”.

Именно в последния филм пламва нейната забранена афера с Раде Маркович...

Прочетете повече ... 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...