„Аз съм артистка, животът е моето хоби”, казва за себе си легендарната Невена Коканова, появила се на бял свят на днешната дата през 1938 г. Актрисата е родена в Дупница, а местният театър и до днес носи нейното име.

Невена често е определяна като „първата дама на българското кино“ – тя е Ирина от „Тютюн“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Неда от „Отклонение”,  Жана от „Инспекторът и нощта”, Тинка от „Момчето си отива”, но на първо място е Невена, превърнала се в емблема на седмото изкуство у нас.

Пътят й до големия екран обаче е осеян с трудности. Ражда се в семейството на царския офицер Богдан Коканов – един от най-известните военни за времето си. Майка й Елеонора пък е потомка на австрийски благородници от фамилия Фон Хелденберг. След преврата на на 9 септември 1944 г. обаче баща й е обявен за фашист и е изпратен в лагера Белене. На семейството му пък е забранено да се засели в голям град, затова Невена и майка й заминават в село Кумарица. „Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми“, казва по-късно актрисата.

Родителите й имат смели планове за дъщеря си – искат тя да учи финанси, но Невена открива страстта си към актьорската професия съвсем рано. Въпреки това е скъсана на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ, но това не я отказва. Намира начин да се появи на сцената и веднага я покорява –  прави първите си стъпки в Ямболския драматичен театър, когато е едва на 17. Първата й значима театрална роля в края на 50-те е на Жулиета във великата трагедия на Шекспир „Ромео и Жулиета”. И макар да я познаваме като кинозвезда, нейната голяма любов е театърът.

Среща другата си голяма любов на снимачната площадка – ненавършила 18, тя участва като статист във филма „Две победи” на Борислав Шаралиев, основоположник на българското кино, а през това време се запознава и с бъдещия си съпруг –  режисьора Любомир Шарланджиев. „Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“, разказва актрисата. Двамата остават заедно до смъртта на Любомир през 1979 г., а актрисата довършва последния му филм – „Трите смъртни гряха“. Това е и единствения случай, в който тя застава зад камерата, а не пред нея.

Дебютът на Невена в киното е във филма на Янко Янков „Години за любов”, който излиза през 1957 г., а по-късно работи с Борислав Шаралиев  във филма му „В тиха вечер”, с Владимир Янчев в „Бъди щастлива, Ани!”, с Янко Янков за неговата „Стръмната пътека”. Става любимка на българската публика с екранизациите на „Тютюн” и „Крадецът на праскови”.

Именно в последния филм пламва нейната забранена афера с Раде Маркович...

Прочетете повече ...