[[more]] Театърът, заедно с хартиените книги, си остава почти последното убежище на истинското изкуство. Любимите пиеси ни осигуряват два часа пътуване в съвсем различен свят, където откриваме своите въпроси, своите проблеми, своите дилеми.
Класическият театър си личи по това – че е винаги „на мода“, че е разбираем и за следващите поколения, и за по-следващите. Историите, които виждаме на сцената, могат да се случат с нас и около нас, те са винаги интересни, вечно актуални. Всеки нов зрител открива нещо ново, нещо свое и си тръгва от театъра малко по-различен.
Ето три класически пиеси, които трябва да видите в Младежкия театър този сезон.
"Иванов"
"Иванов" е първата пиеса на Чехов. Постановката е на Стефан Мавродиев, а в спектакъла участва голяма част от трупата на театъра, като специално внимание заслужава възможността да видим на сцена Ивайло Христов, и то във върхова форма. В главната роля е Малин Кръстев. Пиесата е типично чеховска история за буксуващата руска интелигенция в края на ХІХ век, но като първи драматургичен опит е написана с по-малко заобикалки, с по-видими конфликти, с по-крайни обрати на действието и без плавни преходи и щадене на чувствата на зрителите. Погледнато от определен ъгъл, това е огромно предимство. Любимият спектакъл за сезона на Боян Атанасов.
"Еквус"
"Еквус" е световноизвестна пиеса на Питър Шафър, поставена много ефектно, отново с Малин Кръстев в главната роля. Абсолютно актуален във всички времена сюжет, разглеждащ в доста болезнен ракурс въпросите за вярата и липсата на вяра, за любовта и нейните разновидности, за измеренията на нормалното и патологичното, за отчуждението, порастването, примирението. Моят любим спектакъл за сезона.
"Пилето"
Книгата и филмът "Пилето" на Алън Паркър с Никълъс Кейдж и Матю Модайн отдавна вече са класика, към която режисьорът Васил Дудев предлага една по-различна гледна точка. Без да омаловажава прекрасната история за приятелството на Ал и Пилето, той е концентрирал действието на съвсем малка площ и цялата пиеса се разиграва с почти подръчни средства. Резултатът е много добър – дистанция с публиката няма, а Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов като Пилето и Ал са толкова убедителни и истински, че дори само заради тях „Пилето“ си заслужава. Освен това кой от нас си няма поне един приятел, с когото е готов да полети?...
