ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Брекзит": The Uncivil War

"Брекзит": The Uncivil War
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Аз лично не вярвам в референдумите и „мъдростта на народа“ по същата причина, която обясни още в началото на филма “Брекзит“ ( намира се в HBOGO) и главния герой, стратегът на кампанията „За напускане“ Доминик Къмингс (Бенедикт Къмбърбач) – задава се сложен въпрос, a се предлагат прости отговори – черно или бяло. Сигурно са имали смисъл подобни допитвания по времето, когато въпросът би бил девет оки пшеница или царевица предпочитаме да плащаме като данък, но в XXI век задаването на комплексни въпроси, свързани с икономика или енергетика например, е меко казано рисковано. Първо, светът е много сложно устроен, взаимовръзките – много важни и чувствителни. Второ, хората на XXI век са свръхинформирани, но са зле образовани – малцина могат да обяснят какво е бонд или как функционира политически микротарегетинг, например.

Брекзит“ обаче разказва за нещо повече от това какво е охлокрация, този риск по принцип съществува от времето на древна Гърция. Филмът показва едно чудовищно близко бъдеще (всъщност то вече е тук), което буквално е тествано върху два големи опитни заека, държави символи на демокрацията – Великобритания, а после и САЩ. И е тествано успешно. Работи. Защото това, което се случва сега, в момента, изобщо не е свързано с това кой в какво вярва, кой е ляв, кой е десен. Тук става дума за умишленото подкопаване на самия фундамент на демокрацията, на най-важното правило – хората заедно да решават как ще живеят, разговаряйки цивилизовано и привеждайки аргументи в една или друга посока, за да се вземе информирано решение. 

Колко бяха жалки тези от „За оставане“! Цивилизовани, образовани, аргументирани, с техните плакатчета и флайърчета, напълно неадекватни. Докато си раздаваха химикалчици, тефтерчета и бисквитки по фокус групи,

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.