Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

"Брекзит": The Uncivil War

"Брекзит": The Uncivil War
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Аз лично не вярвам в референдумите и „мъдростта на народа“ по същата причина, която обясни още в началото на филма “Брекзит“ ( намира се в HBOGO) и главния герой, стратегът на кампанията „За напускане“ Доминик Къмингс (Бенедикт Къмбърбач) – задава се сложен въпрос, a се предлагат прости отговори – черно или бяло. Сигурно са имали смисъл подобни допитвания по времето, когато въпросът би бил девет оки пшеница или царевица предпочитаме да плащаме като данък, но в XXI век задаването на комплексни въпроси, свързани с икономика или енергетика например, е меко казано рисковано. Първо, светът е много сложно устроен, взаимовръзките – много важни и чувствителни. Второ, хората на XXI век са свръхинформирани, но са зле образовани – малцина могат да обяснят какво е бонд или как функционира политически микротарегетинг, например.

Брекзит“ обаче разказва за нещо повече от това какво е охлокрация, този риск по принцип съществува от времето на древна Гърция. Филмът показва едно чудовищно близко бъдеще (всъщност то вече е тук), което буквално е тествано върху два големи опитни заека, държави символи на демокрацията – Великобритания, а после и САЩ. И е тествано успешно. Работи. Защото това, което се случва сега, в момента, изобщо не е свързано с това кой в какво вярва, кой е ляв, кой е десен. Тук става дума за умишленото подкопаване на самия фундамент на демокрацията, на най-важното правило – хората заедно да решават как ще живеят, разговаряйки цивилизовано и привеждайки аргументи в една или друга посока, за да се вземе информирано решение. 

Колко бяха жалки тези от „За оставане“! Цивилизовани, образовани, аргументирани, с техните плакатчета и флайърчета, напълно неадекватни. Докато си раздаваха химикалчици, тефтерчета и бисквитки по фокус групи,

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите на Facebook страницата My Italian Days.