Тази година Cinelibri започна с един абсолютно женски филм. „По действителен случай“ е екранизация по романа на Делфин дьо Виган, който реферира към предишния й роман, „Силна е нощта“, разказващ за самоубийството на майка й. Двете героини във филма – писателката Делфин (очевидно силно автобиографичен образ) и нейната почитателка и маниакално привързана и обсебваща приятелка Л., са на практика единствените жени на екрана, а централният мъжки персонаж е като далечна сянка, безсилен да се намеси и да промени хода на събитията в този женски свят. [[more]] Роман Полански създава филма в съавторство с Оливие Асаяс, който има много подобна творба, също за обсебващата и сложна връзка на две жени – „Облаците на Силс Мария“. Полански е направил историята достатъчно гледаема, без нюансите и недоговорените тайни от историите на Асаяс. От това „По действителен случай“ става доста предсказуем. Повечето сюжетни обрати са предвидими, а историята рядко поема в неочаквана посока. Това до голяма степен се компенсира от чудесните актриси – Еманюел Сение и особено Ева Грийн, която в ролята на Л. (Elle – „тя“, „нея“ на френски) е злокобно очарователна. Двете жени са в непрекъсната игра на взаимно надхитряване, дебнещи се, зависими една от друга и уязвими. Делфин е в творческа криза, потънала в угризения заради успеха на книгата си, в която изкарва на показ тайните на покойната си майка. Л. е писател в сянка, тя е специалист по това да вижда у другите скритото и да го изкарва наяве. Тя също има своите тайни, но дали те са част от реалността или също са книга, така и няма да узнаем.
Прожекцията на „По действителен случай“ е световна премиера на филма след фестивала в Кан. И въпреки че зад него стоят имената на знаменита писателка и още по-известни и признати творци и актриси, в случая по-скоро имаме образец на филм, който така и не е надскочил литературния си първообраз. Но в крайна сметка нима този фестивал няма за цел да ни покаже и това?
