ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

CineLibri: „По действителен случай“ на Роман Полански

CineLibri: „По действителен случай“ на Роман Полански

Тази година Cinelibri започна с един абсолютно женски филм. „По действителен случай“ е екранизация по романа на Делфин дьо Виган, който реферира към предишния й роман, „Силна е нощта“, разказващ за самоубийството на майка й. Двете героини във филма – писателката Делфин (очевидно силно автобиографичен образ) и нейната почитателка и маниакално привързана и обсебваща приятелка Л., са на практика единствените жени на екрана, а централният мъжки персонаж е като далечна сянка, безсилен да се намеси и да промени хода на събитията в този женски свят. Роман Полански създава филма в съавторство с Оливие Асаяс, който има много подобна творба, също за обсебващата и сложна връзка на две жени – „Облаците на Силс Мария“. Полански е направил историята достатъчно гледаема, без нюансите и недоговорените тайни от историите на Асаяс. От това „По действителен случай“ става доста предсказуем. Повечето сюжетни обрати са предвидими, а историята рядко поема в неочаквана посока. Това до голяма степен се компенсира от чудесните актриси – Еманюел Сение и особено Ева Грийн, която в ролята на Л. (Elle – „тя“, „нея“ на френски) е злокобно очарователна. Двете жени са в непрекъсната игра на взаимно надхитряване, дебнещи се, зависими една от друга и уязвими. Делфин е в творческа криза, потънала в угризения заради успеха на книгата си, в която изкарва на показ тайните на покойната си майка. Л. е писател в сянка, тя е специалист по това да вижда у другите скритото и да го изкарва наяве. Тя също има своите тайни, но дали те са част от реалността или също са книга, така и няма да узнаем.

Прожекцията на „По действителен случай“ е световна премиера на филма след фестивала в Кан. И въпреки че зад него стоят имената на знаменита писателка и още по-известни и признати творци и актриси, в случая по-скоро имаме образец на филм, който така и не е надскочил литературния си първообраз. Но в крайна сметка нима този фестивал няма за цел да ни покаже и това?

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...