ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София филм фест: "Мистър Джоунс"

София филм фест: "Мистър Джоунс"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Имаше само един филм на тазгодишния 23-ти София Филм Фест, заради който бих излязла от зоната си на комфорт (в която все повече затъвам с годините) – "Мистър Джоунс", на голямата полска режисьорка Агнешка Холанд. Е, покрай това присъствах на церемониите по откриването и закриването, награждаването, гледах и още два добри филма, "Да ходиш по вода" и "Зелената книга". Така да се каже – позакърпих дупките в образованието си и филмовата си култура, но това е съвсем друга тема.

Разочарована съм от недостатъчно пълната зала, както и от факта, че доста от посетителите си тръгнаха след  тържествената част. Аз също, както каза самата Агнешка Холанд, смятам, че темата на филма й е важна. И заради начина, по който трябва да работи един истински журналист, и заради недостатъчното изговаряне на темата за едно ужасяващо престъпление – Гладомора в Украйна.

Покрай засилващата се соц носталгия и полугласната почти реабилитация на Йосиф Сталин, както и други обезпокояващи елементи от политическата реалност в съвремието ни, за мен това е една актуална и задължителна за популяризиране и осмисляне тема.

Само един млад журналист –  Гарет Джоунс (роден в Бари, Уелс), с упорство и подпомогнат от добронамерени познати, не се отказва да търси отговори и не се примирява с дадените официални обяснения.  В ролята е любимият ми Джеймс Нортън от "Гранчестер". Гарет Джоунс наскоро е взел интервю от спечелилия изборите в Германия – Хитлер, той има намерение да получи интервю и от Сталин. Получил е виза за СССР и е настанен с всички останали чуждестранни специалисти и журналисти в луксозен хотел в Москва – "Метрополитен". Патетичните декларации за необходимите жертви по пътя на един светъл и справедлив свят не спират младия човек и той успява с малко хитрост да се изплъзне от "златната клетка" и да стигне до безрадостните, сковани от студ и осеяни с трупове на измрели от глад хора, плодородни черноземни поля около град Харков. И да разбере истината, която се крие зад щедро харчещата държава, в един несъвзел се от кризата свят.

Филмът поставя моралния и етичен проблем за отговорността на журналиста, за истината, за избора, за отговорността, гражданския дълг и смелостта, за обективността, която не бива да бъде изкривявана от идеологията.

Без да прекалява с натуралистични кадри, умело използвайки контраста между сивотата на гладната зима и лукса на вагоните за партийни фукционери (червеното кадифе, отрупаните с храна и напитки маси, разгулните вечерни партита), филмът би могъл да не ви остави да спите. Дори само с кадъра на оранжевия портокал сред премалели от глад хора. Силен, предупреждаващ, въздействащ – заслужава си да гледате "Мистър Джоунс"! 

5+1 неща от миналото, които не ни липсват...

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...