Градски находки

Vintage Stereo: мястото, където музиката живее

Дом за общност

Ако минавате по бул. „Витоша“ в София, задължително се отбийте в безистена на Търговския дом, който се намира срещу Съдебната палата. Продължете навътре и малко преди карето в централната му част ще видите табелата на Vintage Stereo – единствената по рода си у нас търговска и общностна зона за меломани и почитатели на качествения звук. Няма как да не се почувствате у дома още с първото влизане в този магазин. Всичко в него е така подредено и намислено, че да изпитвате взаимност, дори ако сте попаднали там случайно само за да се подслоните за малко от поройния дъжд навън. Още с прекрачването на прага човек разбира, че е заобиколен не само от редки находки за фенове на музиката, но и от приятели, изживявания, спомени, заредени с ентусиазъм разговори. Вътре винаги има хора, защото това е мястото, където музиката живее. Чрез тях – своите вдъхновени адепти.

Преди повече от пет години трима приятели – Станислав Грозев, Веселин Митов и Николай Иванов – се ентусиазират да сбъднат своя стара мечта – да направят място за любителите на музиката, винила и старите музикални уредби. Първоначалната идея е на Станислав и Веселин, които се познават още от времето на заведението „Кравай“. Станислав Грозев е израснал и живее в района на НДК и именно там се запознава с Веселин Митов, както и с Димитър Ковачев-Фънки и Иван Несторов-Амебата – заклети рокаджии, металисти и основатели на промоутърската фирма „София мюзик ентърпрайсис”. Това общуване до голяма степен предначертава и професионалния път на Станислав – той се занимава с музика, организира концерти и събития. Веселин Митов също е заклет рокаджия – от онези бунтари с кожените якета и нашивките – и още от времето на 80-те години на миналия век се увлича от всичко, свързано с рока и метъла: събира страници от списания с известни рок групи, продава ги на битака и като един истински антисистемен калпазанин нерядко има проблеми с милицията.

След промените от 1989 г., Веселин Митов и още един образ в рок средите и тогавашните кравайски муцуни – Ивайло Соколов-Кадифето, създават първия ъндърграунд магазин „ОЧЗ“ (идеята за името на магазина им идва от филма „Организация на чудовищата и злодеите“). Двамата стават по този начин едни от първопроходците на музикалните магазини – намират и продават касети, плакати, нашивки и всичко, свързано с рок културата. След като през 2005 – 2006 г. Кадифето се премества да живее в чужбина, Веселин предлага на Станислав Грозев да направят нещо заедно. „Човек, мен ме знаят всички, теб те знаят всички, дай да направим един магазин“, му казва той един ден. Тогава Станислав измисля името Vintage Stereo. На практика идеята за името му хрумва от едноименната група, която те са създали в социалната мрежа Фейсбук и която бързо става интересна за фенове от целия свят. С Николай Иванов също са стари другари – още от времето преди 1989 г. Като най-деен и вещ в обществените дела, той поема задачата да направи необходимите регистрации, занимава се с данъчните въпроси, консултира се с адвокати, за да бъде инициативата им прилежно и законово оформена. Веселин Митов носи гордия прякор KISS-а, а на Николай Иванов му казват Черния, защото е риж и мрази да му го напомнят. Станислав Грозев пък е по прякор Щъркела. „Идва от гимназията – усмихва се той. – Криехме се да пушим и все си слагах единия крак на стената.“

Начинанието им изисква не само добро познаване на материята и контакти с хора, които могат да им предложат стари музикални уредби, но и финансова инвестиция. Ентусиазмът на тримата меломани обаче е по-силен от финансовите пречки и те се впускат с авантюристична страст, без да очакват мигновени резултати. Стартират буквално с няколко хиляди лева: колкото да платят депозита плюс първия наем на наемодателя и да покрият разходите по оформянето на документите. „Започнахме трудно, защото не разполагахме с много пари, на практика почти от нулата“, казва Станислав Грозев.

Решават, че магазинът им трябва да е на разпознаваемо място, в центъра на София, и избират безистена на Търговския дом – като култов за времето си със своите модни магазини и най-вече със старата бирария „Швейк“. Първоначално наемат по-малко помещение, най-вече заради по-ниския наем – в първия им магазин той е в размер на 300 лева месечно. Всичко, което спечелват през първите няколко месеца, веднага реинвестират в стоки. По този начин започват да предлагат все по-богат и интересен асортимент на своите клиенти. Интересът към мястото им расте. Не след дълго разбират, че магазинът вече им е тесен като площ: купувачите стават все повече, пред Vintage Stereo се образуват опашки. Тогава, отново в Търговския дом, договарят и наемат по-голямо помещение – с площ около 60 кв. м, и започват да организират ежемесечни базари. Станислав Грозев, Веселин Митов и Николай Иванов не употребяват думата „магазин“ за Vintage Stereo, а наричат мястото „Дом за общност“. „Всичките сме меломани, рокаджии и рокендрол типове и се забавляваме яко“, споделя Станислав Грозев.

Има и още...


Веселин Митов и Николай Иванов отговарят за винилите в магазина, а Станислав Грозев е майсторът по реставрацията и връщането към нов живот на музикалните уредби. Техният приятел Фънки шеговито ги нарича „Скрападжийската мафия”, но с хъса, който имат тримата меломани, и с предприемчивостта си успяват наистина да запалят други техни приятели, които пътуват. Така започват да им носят стари уредби от Германия, Великобритания, Швейцария, от Холандия и от цяла Европа. „Повечето, дори да са във визуално добро състояние, не са работили от десетилетия и е страхотен кеф това нещо да го хванеш, да го реставрираш. И като светне, и като проработи, и като го върнеш към живот, удоволствието е неописуемо“, споделя Станислав.

Според него ретрото напоследък е на мода. „Хората в последните години, като под последните разбирам десетина, общо взето, се върнаха към тези стари техники, защото някога водещи в производството им са били инженерите, а в момента водещи са счетоводителите. Има специални отдели, наречени „Планирано излизане от употреба“. Терминът е измислен от General Motors и идеята на тези специални отдели е така да разработват нещата, че след определено време употреба, една вещ  трябва да се счупи.“

И наистина – немалко потребители вече споделят, че новата техника (независимо дали се касае за коли, битови уреди, или музикални уредби) е лъскава, с много опции и примамлив търговски вид, но тя се произвежда по този нов начин, който залага на излизане на употреба след определения гаранционен срок, а не на качество и дълговечност. „Докато старата техника е вечна. И не е правена в Китай или Индонезия, а в Япония, САЩ и т.н.“, казва Станислав Грозев. „Неслучайно, когато извадиш нещо от мазето, което е на четиридесет години, от старите марки като Sony, Marantz и др., включваш го в контакта и то работи. Защото те не са произвеждани по тези нови принципи. Колкото по-ново е, толкова е по-пластмасово.“

Една от интересните им находки идва от Швейцария. Техни приятели се запознават случайно с възрастна жена, чийто съпруг е запазил култов усилвател с тунер Marantz от 1976 г. „Аз съм възрастна и не ми остава много, вземете го, щом имате приятел, който се интересува, защото внуците ми сигурно ще го изхвърлят“, казва тя и им подарява стария Marantz, грижливо завит  в обикновен чаршаф.

Възстановяването на една музикална уредба отнема няколко месеца. „Доста култови машини съм върнал от оня свят“, споделя Станислав и в очите му гори, пàри онова увлечение, онзи авантюристичен нагон, присъщ само на хората, които обичат професията си. Търсят се оригинални части, правят се поръчки от чужбина. Самата реставрация изисква прецизност и търпение. Така и със стария Marantz – пълно разглобяване, почистване, смяна на малки и големи детайли. И днес е не само като нов, но си заслужава и цената, и усилията. За него Станислав, Весо и Ники се шегуват, че излъчва американско могъщество.

Винилът в магазина също е много търсен, радва се на огромен интерес. Първата стъпка, която правят тримата приятели, за да го популяризират, е да организират базар за винили. Решават да го направят в неделен ден и дори не подозират какво ги очаква. Безистенът е претъпкан, няма къде игла да падне, идват толкова много хора, че едва се побират в закритото пространство. Млади и стари трескаво разпитват, търсят, интересуват се. Станислав, Весо и Ники разбират в този ден, че има огромна потребност да продължат инициативата и оттогава базарът за винили в Търговския дом се превръща в традиционно събитие, което се провежда всяка първа неделя от месеца и където всеки е свободен да занесе свои винили.

„Хората, които са извън статуквото на телефоните и MP3, заслужават да имат свое място, свой форум на живо, където да могат да общуват, да разменят информация, да пазаруват”, категорични са собствениците на Vintage Stereo. „Затова ще продължим да го правим.“

Фейсбук групата им „Винил мания” има вече над 2400 активни членове, а официалната страница на „Магазин Vintage Stereo” в тази социална мрежа се радва на също толкова последователи и фенове.

Никой от тях не е очаквал винилът да достигне такива висоти и да бъде обект на толкова силен интерес. Станислав Грозев, Веселин Митов и Николай Иванов са на мнение, че музикалната индустрия се самоизяжда. CD-то е обявено за мъртво. Единственият физически музикален носител, който бележи ръст в последните години, а не се срива, е винилът. Той е с годишен ръст на продажбите между 400 и 500%. „Направи ми впечатление, когато излезе последният албум на Pink Floyd и ние взехме да го продаваме", разказва Станислав Грозев. „Винилът, който беше много луксозен, струваше около 70 75 лева. CD-то на албума беше 27 – 28 лева, пак много добре направено. Първата седмица продадохме около седемдесет винила и само три CD.“

Дълбока вода са плочите. Например да намериш първото издание на плоча на Led Zeppelin от 1975 г. Струва луди пари и е колекционерска рядкост. Във Vintage Stereo всичко е намираемо и възможно. Затова мястото привлича като магнит хора от всякаква възраст и с най-разнообразен социален статус – от ученици и студенти до общински съветници, директори на банки и крупни бизнесмени, които спират лимузините си в района, за да отидат специално в този магазин. Чести посетители и фенове на мястото са и български изпълнители, хора на музиката, изкуството и културата. Цените са също толкова различни, колкото и клиентската пъстрота: плочите варират от няколко лева до стотина лева за бройка, а техниката – от 20–30 лева за по-масови модели до няколко хиляди за редки модели и уникати.

„Хората искат да слушат винил на уред от подходящата епоха, затова се търсят много и старите грамофони, колони и други неща, свързани с него, които сме реставрирали и предлагаме в перфектно състояние“, допълва Грозев.

Мястото, където музиката живее, винаги изненадва с нещо, което сякаш се появява изневиделица, точно когато ти е нужно или не си видял при предишното посещение, но определено е чакало теб. Във Vintage Stereo може да си купите дори билети за различни концерти.

Както и да го наречем – дом за общност, място, където музиката живее, магазин за вдъхновение или друго, Vintage Stereo доказва едно: успех може да има само когато обичаш това, което правиш, умееш го най-добре и то те зарежда с енергия.

 

4 места в София, на които можем да пием греяно вино