ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Два незабравими мюзикъла

Два незабравими мюзикъла

Благодарение на БНТ (изненада!) в два поредни дни гледах най-известните филми на Жак Демѝ - единственият режисьор в света, който можеше да прави изумителни мюзикъли, без да е англичанин или американец.

"Шербурските чадъри" от 1964 г. е абсолютен шедьовър - пет номинации за "Оскар", незабравимата музика на Мишел Льогран (ако я чуете, веднага ще се сетите, че я знаете, и ще я затананикате), оценка 7.8 в IMDb и "Златна палма" в Кан. Между другото, това е и предшественикът на тазгодишния пик La La Land - мюзикъл, в който нищо не е каквото очаквате и хепиенд няма.

Жьоневиев (Катрин Деньов, божествена) е красива като средновековна картина или древногръцки идеал тийнейджърка - бледа, руса, грациозна, изящна, с фигура като млада топола и твърди малки гърди. Тя живее с майка си Мадам Емери (Ан Вернон), скептична и пресметлива препатила самотна жена с повехнала, но видна хубост. Заедно въртят магазина "Шербурските чадъри" в едноименния курорт.

Жьоневиев се среща тайно с голямата си любов Ги (Нино Кастелнуово), жизнерадостен и сърдечен, мургав и строен, привлекателен и горд младеж, беден автомонтьор. Той получава повиквателна за армията (а е размирното време на Алжирската война), тя е покрусена и съсипана. Той преглъща сподавено сълзите, оставя ѝ дете в зародиш, но не пише.

Единият е предал мечтите, копнежите и чувствата си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, наранен и обиден, е открил пак любовта.
Мадам Емери не харесва бедняка и прави всичко възможно, убедена, че е от житейска мъдрост и майчинска грижа, да свърже дъщеря си с богаташа Ролан Касар (Марк Мишел), зализан и спретнат пъргав богаташ, отчаяно влюбен, който обаче е деликатен, търпелив и всъщност доста приятен и щедър. Ги е оставил любящата си леля Елиза (Мирей Пере), тиха, нежна и мила болна жена инавалид, и грижещата се за нея Мадлен (Елен Фарнер), боготворяща го дребна и работлива мълчалива и свита очарователна девойка...

Краят със случайната среща на бензиностанцията е класика. Единият е предал мечтите, копнежите и чувствата си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, наранен и обиден, е открил пак любовта (да, понякога се случва два пъти в живота, и то естествено и истински, а не от признателност и благодарност) и щастието, демонстрирани в един дълъг извисяващ се кадър.

"Госпожиците от Рошфор" от 1967 г. е не толкова добър, но пак красив и вълнуващ филм, с оценка 7.6 в IMDb и номинация за "Оскар" за музиката на Мишел Льогран. Действието е малко объркано, но всъщност прецизно изчислено.

Делфин Гарние (Катрин Деньов) и Соланж Гарние (Франсоаз Дорлеак) са сестри в курорта на Ривиерата Рошфор - блондинка и брюнетка, красиви, дръзки, волни, изкусителни, капризни. Майка им Ивон (Даниел Дарийо), запазена, впечатляваща и кокетна жена на средна възраст, зарязала от глупост мъжа на живота си, държи кафене и виновно въздиша.

Ние знаем, блажено омаяни във феерия от звуци, цветове и танци, че всички нишки ще се завържат накрая в перфектен възел.
Симон Дам (Мишел Пиколи) е жилав и източен печален мъж, изоставен от любимата си преди доста години, който държи музикален магазин, където Соланж (свири и композира) често се отбива. Гийом Лансиен (Жак Риберой) е неприятен и самоуверен гиздав богаташ, който управлява галерия, където пък се мярка често Делфин, която той упорито (и неуспешно) иска да съблазни. Там е изложил картина морякът Максенс (Жак Перен), наивен и добър симпатичен младеж, която изразява неговия идеал за жена и е като портрет на Делфин.

Симон иска да запознае Соланж със своя отдавна невиждан американски приятел Анди Милър (гениалният Джийн Кели), известен певец, танцьор и композитор, едновременно мъжествен и чувствителен, широкоплещест и гъвкаво подвижен.

През цялото време в кадър се мотаят обезоръжаващо наивните и непосредствени работници в пътуващ панаир - Етиен (Джордж Шакирис от "Уестсайдска история") и Бил (Гровър Дейл), които коментират действието, а ние знаем, блажено омаяни във феерия от звуци, цветове (черно няма!) и танци, че всички нишки (интригата е прозрачна) ще се завържат накрая в перфектен възел. Почти така става, а доброто слънчево настроение и упоритият житейски оптимизъм ни държат цяла седмица, дори миражите на любовта и щастието са кажи-речи в ръцете ни.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.