ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Моята скъпа лейди“ – пролетта започва в театъра

„Моята скъпа лейди“ – пролетта започва в театъра
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Елегантна и очарователна напълно по френски, тази пиеса е отлично представление за настъпващия пролетен сезон, защото на него му подхожда именно такова настроение. Това е много френско изкуство – винаги да се върви по слънчевия тротоар на живота и дори когато историята не е оптимистична или весела, това да е поднесено по такъв начин, че да оставя приятно чувство.

„Моята скъпа лейди“ е пиеса на Израел Хоровиц, по която той има филм с абсолютно бляскав актьорски състав – Маги Смит, Кeвин Клайн и Кристин Скот Томас. Гледала съм филма, който е доста приятен и смея да твърдя, че пиесата е много по-въздействаща и прекрасно изиграна. Това не е изненадващо, тъй като магията на театъра е именно в контакта с актьорите.

В българската постановка ролите се изпълняват от великата Мария Стефанова, която се завърна на сцената с „Три високи жени“ и на която от сърце желая здраве и творческо дълголетие, и от Михаил Билалов и Емануела Шкодрева, които по стечение на обстоятелствата са силно свързани с Франция в личния си живот. Актьорският ансамбъл е чудесен, а Мария Стефанова задава много високо ниво на актьорските превъплъщения, така че и Михаил Билалов, и Емануела Шкодрева са отлични. Имах известни притеснения за Билалов, който в някои от последните постановки, в които съм го гледала, изглежда сякаш просто отмята поредната бройка и е леко незаинтересован.

Историята разказва за Матиас Голд, който пристига в Париж и в наследения от баща му апартамент заварва възрастната мадам Жирар и нейната дъщеря Клои, с които изглежда го свързват много неща. Мадам Жирар е голямата любов на баща му и жената, съсипала брака на родителите му. Матиас е израснал сред несигурност и "нелюбов" и в средата на живота си трябва да реши дали това е пътят, по който иска да продължи живота си. 

Произнесени на сцена, думите на Израел Хоровиц звучат много по-смислени и силни, отколкото на кино, а историята с всички свои очаквани и неочаквани обрати задържа вниманието до самия край. На сцената на Народния театър се играе още една пиеса на Хоровиц – „Някъде в този живот“, също много човешка и приятна за гледане. Със сигурност това са истории, които е удоволствие да бъдат видени и съпреживени. 

Ето и нещо за четене!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...