"Менар", турски филм ("Сватбен танц"), седем жени в салона, средни очавания, голяма приятна изненада.
Лейла (Сенай Гюрлер) е шивачка около 50-те със собствено магазинче в Истанбул, горда, дръзка, пищна, сексапилна и привлекателна. Майка ѝ ѝ натяква злобно и напоително, че още е сама (има един провален брак без деца зад гърба си), тя излиза с приятелка и независимо и показно си пие в кръчма (мъгливи питиета, мастика?).
Там се заглежда (и той в нея) в Ахмед (Инанч Конюкчу), таксиметров шофьор около 30-те, брадат, гиздав, напет, със самочувствие на Дон Жуан, ала насила сгоден от майка си и вуйчо си за прелестна и грациозна млада девойка. Той е пил, но предлага услугите си като такси и двамата завършват в леглото.
Ахмед обаче се влюбва и решава да изгори всички мостове (показва изненадващ характер и непоколебимост) зад гърба си, да се изправи срещу закостенелите предразсъдъци и социални норми и предлага брак на Лейла!
Междувременно чуваме типично балканските "удряше ме от едната стена в другата" и "направи го, но по друг начин, за да остана честна"! "Малък си за мен", "Ще порасна" е едно от най-хубавите признания в любов в киното напоследък. От миналото обаче се появява призрак...
Да обичаш или да бъдеш обичан? Любовта, абсурдна и самоунищожителна, нелогична и необяснима, винаги побеждава. Изстрели, раздяла на Босфора, сватбен танц, стегнато нещастно лице със стъклен поглед. Животът продължава, но може да бъде толкова безсмислен.
Автор: Бистра Андреева
