Романът на Гейл Хъниман "Елинор Олифант си е супер" е моето лятно откритие. Това е едно добре написано, свежо и оригинално четиво, третиращо един сериозен проблем - постравматичният стрес и адаптацията на преживелите домашно насилие и оцелели в тежки престъпления деца, тяхното вписване в обществото и възможностите им за водене на нормален живот. [[more]] Елинор Олифант е симпатична самотница, живееща в Глазгоу и работеща като счетоводител въпреки отличната си диплома по литература... Тя е интелигентна, трудолюбива, без почти никакви социални умения жена в края на 20-те си години. Напомни ми на героинята от "Кости", но без нейната бляскава кариера и красота.
Едно увлечение, погрешно изтълкувано като влюбване, вади Елинор от рутината на навиците в самотното й съществуване, кара я да преоткрие дребните житейски радости, приятелството и сайдера - питието, което те събира с приятели, а не те вцепенява до остъкляване като бутилките водка, за да прескочиш пропастта от петък до понеделник.
