ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гневната печал на съпротивата

Гневната печал на съпротивата

Издателство "Колибри", в превод на Жела Георгиева

Дубравка Угрешич – за мен един от най-добрите живи автори на Балканите и в света – пише този сборник с есета освен с тъга и неизбежна носталгия, но и преизпълнена с гняв. А гневът ни кара не само да генерализираме към един или друг цвят, но и ни лишава от чувството за ирония, едно от най-привлекателните за мен качества у всеки творец. С други думи, аз като читател страня от лозунга, от гневните призиви и прочие прийоми, които от индивиди ни превръщат в удобна за манипулация тълпа.

Това е и един от основните лайтмотиви в есетата в "Епохата на кожата" – превръщането на голяма част от населението (не само в Източна Европа, както донякъде й се струва на Угрешич) в изконни наследници на древни родове, нации, народи, притежаващи "тайни кодове, смисли" и т.н., които са поводи не просто за гордост, а за да "насмитат" останалите. 

Родена във вече несъществуваща държава (бел.ред: Югославия), нещо което така и не успява да приеме,  преодолее и да погледне напред, авторката сякаш не може да се приспособи. Това не е нещо непременно лошо, но както самата тя си признава, сравнявайки се с герой на Бохомил Храбъл, то я закотвя в миналото. А ако искаме да сме в реалността, не трябва да си правим олтари от носталгия по вече отминали дни.  

 

"Лисица" от Дубравка Угрешич

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...