ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Краят се вижда: оптимизмът на жените

Краят се вижда: оптимизмът на жените

Празни улици. Пълни витрини, но затворени магазини. Липса на градски транспорт. Хора с маски – по един, пристъпващи нервно, изплашени. Без куче. С куче. Самотни и призрачни градове – в Испания, в Италия, във Великобритания. И в любимата България... Животът в момента е невротичен, хаотичен и несигурен. Това е началото на кризата. А икономиката върви по инерция. Върти се като онези колела на късмета, които на финала едвам пъплят, за да може стрелката да закове на печалбата от 0,20 лв., която се намира точно до голямата. 

Когато се случват лоши неща във филмите, правителствата се сриват, градовете избухват в брожения, а зомбитата изяждат оцелелите. В нашия свят едва ли ще се стигне до невероятен апокалипсис, но тревожността може и да ни изиграе лоша шега. Затова е добре да успеем да се oпитаме да се съхраним, като четем само толкова новини, колкото можем да асимилираме, да поемаме допълнителни професионални ангажименти, само ако имаме капацитет за това, както и дисциплинирано да поделяме времето си между работа, грижа за семейството и лични удоволствия.  

Защото съвсем очаквано (но и малко тревожно) се оказва, че в момента на най-силен стрес у нас са подложени жените в София на възраст от 31 до 45 години, които работят вкъщи, твърдят учени от БАН, които измериха нивата на стрес сред населението в този доста драматичен момент. Проучването на департамент "Психология" към Института за изследване на населението и човека у нас разкри, че най-високи са нивата на положително мислене сред лицата, които са на работното си място, а най-ниски – при работещите вкъщи. И понеже аз съм от тези, които работят у дома много преди карантината, смея да твърдя, че сега наистина не е най-светлият момент в живота ми. На прага на много сериозни решения съм, но любовта към близките ми и удоволствието от работата наистина ме държат на повърхността. Затова бих посъветвала всички, които "прохождат" в работата у дома, да си създадат рутина, доколкото го позволява ситуацията. Да стават в един и същ час през седмицата. Да се настанят на компютъра в началото на работния ден и да "напускат" работното място винаги навреме. По този начин и децата вкъщи ще започнат да си дават сметка, че мама работи и че не могат да я безпокоят за всичко. Разбира се, обедната почивка е задължителна – за да може деца и възрастни да обядват заедно и да общуват поне малко. 

Друго важно нещо по време на карантина е да се информираме какво би станало, ако се заразим. Според проучването на БАН, проведено сред близо 1400 мъже и жени на различни възрасти, чиито данни цитирам тук, запитаните оценяват вероятността да се заразят със 6 по скалата от 1 до 10, а тревожността си определят като 5. Т.е. хората не изключват възможността от зараза, но не се тревожат излишно, което е добре. Няма място за паника. 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...