ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Магията на най-малкото дете!

Магията на най-малкото дете!

Снимка: https://pxhere.com 

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Вече година и пет месеца имам щастието да се радвам на живот с две деца. Живот по-пъстър, по-пълен и по-непредсказуем, отколкото някога съм си представяла. Освен всички емоции, които идват в комплект, за това време ме споходи едно ново и особено усещане, за което само бях чела и слушала досега – синдромът на по-малкото дете.   

Сещате ли се за всички приказки за тримата братя и трите сестри и как винаги най-малкият от тях е най-надарен, можещ и специален? А после и романите, които четем в училище, затвърждават отново как героите, които са най-малки носят нещо специално в себе си. Това винаги ми се е струвало малко нечестно и преувеличено. Защо най-малкото дете да се отличава, защо съществуват такива митове и стереотипи, че то има повече качества, че е по-оправно, че превъзхожда останалите? Защо допълнително се подклажда това съревнование между братята и сестрите?

Въпреки че съм отраснала с по-малък брат и родителите ни твърдяха, че ни обичат еднакво, никога не намерих някакво логично обяснение за горните твърдения от личен опит. Години по-късно тези размисли бяха зад гърба ми, до момента, в който не изпитах на собствен гръб какво е усещането в живота ти да влезе второ дете. От една страна, чувстваш се абсолютно благословен, че можеш да изживееш тази магия за втори път. Наслаждаваш се на всяка стъпка в отглеждането на малкото човече, сякаш не си го изпитвал никога преди, защото всичко е различно. Искаш да хванеш и стиснеш здраво всеки миг, защото знаеш, че ще мине бързо и неусетно и докато се обърнеш, детето ти ще е пораснало, а всички тези моменти ще са само спомен.

Вече не бързаш, не четеш трескаво книги, не влизаш във форуми, а се потапяш в изживяването както никога преди. Чувстваш се омагьосан и запленен, благодарен за шанса да повториш всичко отначало. Не само това, но и наблюдаваш как двете ти деца създават връзка помежду си, прегръщат се, помагат си, пошляпват се, разплакват се и всичко това предизвиква експлозия в сърцето ти. Пред очите ти стоят твоите деца, които осъзнаваш, че са колкото еднакви, толкова и различни, като индивидуалности, характери, навици и понякога нужди. В този момент разбираш, че любовта всъщност може да се раздели на две и не като количество, а като емоция, като заряд и нюанс.

Има още...

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...