ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Представял ли си си, че всичко ще се промени?

Представял ли си си, че всичко ще се промени?

Снимка: 
Elizaveta Dushechkina from Pexels

Привет,

Чудил ли се някога дали всичко е преходно? Разбира се, знаеш го. Но вярваш ли, че има определени обстоятелства, които ще бъдат изключение завинаги? Ще се осмеля да отговоря вместо теб. Вярваш, че винаги ще има такива, които няма да се променят. Вярваш, че имаш хора до себе си, които няма да си тръгнат, защото връзката между вас е стабилна конструкция. А често ли заспиваш с мисълта, че ще останеш същият човек завинаги? Твърди се, че след училище започва съществен и интересен период в живота на всички ни. Сигурността, която учебното заведение ни е предоставяла дълги години, се е изпарила.

Трудно е, когато трябва да се изправим срещу непознатото, нали? Има многобройни възможности как да продължим. Постъпване в университет, свободна година, работа, семейство, пътувания и прочие. Тук обаче идва един ключов въпрос. Как да бъдем сигурни, че решенията, които ще вземем, ще ни донесат щастие? Не можем. Свикнали сме да бъдем обградени от сигурност и спокойствие. Да продължим да ги търсим в решенията си не е релевантно, защото никога няма да се чувстваме напълно убедени в тях. И това е напълно нормално.

Има определени социални норми, с които се бори всяко поколение. Училище, университет, семейство. Обществото очаква от теб на 20 години да си разшифровал целия си живот. Да, ама не става така. На тези години единственото, което имаме в главите си, е представата за нас, в която искаме да се превърнем един ден. Това е прекрасно, поне започваме с поставена цел, натрупали сме тук-там някакъв житейски опит и както всеки друг преди нас, започваме с пълна пара. Впоследствие ще разбереш, че не си задължен да харесваш всичко, което правиш. Това се дължи чисто и просто на факта, че колкото по-големи ставаме, толкова повече преживяваме, толкова повече научаваме, говорейки с хора и изследвайки себе си. Правенето на грешки е в реда на нещата, смяната на посоката – също. Зрелостта притежава предимства. Едно от тях е търпението, способността да отложим задоволството на своите желания и нужди.

Именно тази способност ни учи как да постигаме своите дългосрочни мечти и цели.

Сигурно се чудиш какво да направиш в този момент, накъде да поемеш. Няма правилен отговор за тези неща. Единственото, на което можеш да заложиш, е да вярваш изцяло на себе си. Разгледай емоционалната, рационалната и интуитивната част на въпроса, за който търсиш отговор. Клишето, че всеки ти мисли доброто, но не може да влезе напълно в обувките ти, го знаеш. Каквото и да решиш, знай, че е обратимо. Не си задължен да довършиш нещо докрай, ако то не те прави щастлив и не ти носи дивиденти. Не погубвай младостта си, за да докажеш на обществото, че можеш да бъдеш последователен. Не ‘стискай зъби’, за да се докажеш и на себе си.

Има много пътища, които водят до една и съща цел, това че си решил да промениш посоката, не означава, че се предаваш. Даже напротив. А по пътя, който вървим, е редно да бъдем щастливи. Това поне дължим на себе си. Не се тревожи, ще се научиш как да се справяш със стресови ситуации. Ще станеш по-издръжлив. Самосъхранението и инстинктът ти за оцеляване са те спасявали многократно. Прекарали са те през трудни времена. В безопасност си. Учиш се да правиш нещо повече от оцеляване. Учиш се да не замразяваш собствените си чувства, а да ги проучваш.

Следващото нещо от списъка е да обичаш себе си, дори понякога това да изглежда далечно или глуповато. По този начин не се превръщаш в егоист. Напротив, учиш се да се грижиш за себе си така, както го правиш за онези, които обичаш. Ако се наложи, изучи какво значи да обичаш себе си, спрямо твоята перспектива, не е нужно да се включваш в определенията на останалите.

Научи се да бъдеш решителен. Научи се да бъдеш щастлив.

Аз се научих да не заспивам толкова често с мисълта за еднаквост, с мисълта за уютно убежище, защото преоткрих смелостта. Защото макар някога да се губим по пътя, някак винаги съумяваме да се намерим отново, колкото и време да е отминало. Ние присъстваме и ще останем със себе си до самият края. Хората и обстоятелствата ще се променят. Ние също. И няма по-прекрасно чувство, защото животът не е статичен. Трябва да се обича. А за любовта... за нея ще ти пиша по-нататък.

Затвори очи и дерзай,

Един пътешественик

 

Щастието да преоткриеш себе си

 

Казвам се Станислава и съм на 20 години. Живея в дълбините на оптимистичните си моменти. Амбициозна съм, занимавам се с много неща в различни сфери. Обичам пролетта, защото според мен това е най-вдъхновяващият сезон. Приятелите казват за мен, че притежавам огън, чрез който мотивирам хората да вършат повече. Правенето на другите щастливи прави мен щастлива. Харесвам да се запознавам с нови хор...