ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 невероятни книги, които ни оставиха без дъх

5 невероятни книги, които ни оставиха без дъх

Снимка: 
cottonbro from Pexels

В Световния ден на книгата и авторското право ние, Момичетата от града, решихме да споделим не кои са любимите ни книги (защото на този въпрос може би никой няма категоричен отговор), а кои са онези, които сме прочели наскоро и не само са ни впечатлили много, а са ни оставили без дъх. Книги, които бихме подарили. Книги, които ще намерят своето специално място в личните ни библиотеки.

Левена Лазарова: „Карай плуга си през костите на мъртвите“ на Олга Токарчук

Носителката на Нобелова награда за литература този път ни среща с героинята си Янина, която си мечтае да се казва Навоя, а това е второто име на Токарчук и името на първата полска студентка, приета в университета в Краков още през Средновековието. Историята започва доста стряскащо в една адски студена и снежна зимна нощ, в която Янина и нейният съсед откриват мъртъв третия обитател на планинската вилна зона, в която живеят. Скоро в околията започва поредица от загадъчни престъпления, до едно съпроводени от следи на сърни, животните започват все повече да навлизат в света на хората. Книгата е написана под силното влияние на мистичния поет Уилям Блейк. Негов стих е заимстван за заглавие и всяка глава започва с негов цитат, а самата героиня също е голяма почитателка на Блейк.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...