ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Сънищата на Айнщайн“ разказани от Алан Лайтман

„Сънищата на Айнщайн“ разказани от Алан Лайтман

Издателство "Фабер"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Времето е една огромна загадка.

Някъде между фиксираното астрономическо време, отмервано от прецизни уреди с точност много по-малка от секунда и нашето лично, вътрешно време или, казано по Кант, нашият наглед за време, изтичат хубавите и лошите мигове на живота ни. В своята теория на относителността Айнщайн е обяснил природата на времето. Вероятно малцина от нас са чели произведението му и със сигурност още по-малко са го разбрали. Алан Лайтман е професор физик в Масачузетския технологичен институт и е разказал теорията на относителността в тази чудна, поетична и напълно разбираема книжка.

„Сънищата на Айнщайн“ е произведение с много голяма слава по целия свят, защото то прави нещо почти невъзможно – превежда на езика на нормалния живот тайните на голямата наука.

Кара ни да се замислим за неща, които на пръв поглед са напълно очевидни. Впрочем всички научни постижения на Айнщайн имат в основата си именно това – задаването на въпроси, които никой друг не си е задавал. 

Например, за всички нас е абсолютно ясно и неоспоримо, че времето навсякъде тече по един и същи начин. И дори да отидем на другия край на света или някъде на полюса, където слънцето не изгрява зиме и не залязва лете, то часът ще си е час, минутата минута и времето ще тече все така познато и сигурно за всички нас. Също така очевидно е и това, че ако бързаме, времето не се забързва. Ако забавим темпото от това времето не се забавя, животът ни не започва да тече по-пестеливо. И най-важното и неумолимо знание – времето е крайно за всеки от нас.

И още...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...