ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Със зъби и нокти – Мадрид 1936“, Едуардо Мендоса

„Със зъби и нокти – Мадрид 1936“, Едуардо Мендоса

Едуардо Мендоса е популярен и доста превеждан в България автор. Чела съм преди време „Ни вест от Гурб“ и „Чудните патила на Пърдоний Флат“, но „Със зъби и нокти“ ми хареса най-много от трите. Характерният за автора насмешлив стил в случая е съчетан с достатъчно интересна история и така книгата е едновременно забавна и увлекателна.Както личи в заглавието, действието се развива в  период, който е определящ в много отношения за историята на Испания и Европа през целия ХХ-ти век. Героят на книгата, английският изкуствовед Антъни Уайтлендс, се оказва забъркан в политически интриги и заговори без дори да подозира. С присъщата на учените житейска наивност и емоционалност, преследвайки една непозната за света картина на Веласкес, Антъни е в епицентъра на борбите между фашисти, комунисти, военни, роялисти, консерватори, демократи и обикновени кариеристи, чиито амбиции излизат далече извън границите на собствените им държави. Като се започне от Франко, през НКВД, шефът на Коминтерна – българинът Георги Димитров и се стигне до Хитлер и английският крал Едуард, всички са герои в тази заплетена история.

Освен подробностите за живота и творчеството на Веласкес, които поне на мен ми бяха много интересни, в книгата има и достатъчно подробни описания на Мадрид и атмосферата в Испания изобщо през 30-те години на миналия век. Винаги е странно, когато книгите ни напомнят колко малко поука сме си взели от историята, как чувството за безнадеждност и провал е изглежда постоянният спътник на интелигенцията по света. „Със зъби и нокти“ е носител на голямата награда „Планета“ за испанска литература през 2010 година и е интересна и като произведение, написано в страна в дълбока криза, което напомня по един симпатичен начин, че винаги има надежда.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...