"Не внасяйте много – а смислено. Никой не трябва да се почувства ограбен. Аз достатъчно съм се чувствал ограбен в тия пет години, в които ме преследват наследниците на Хайтов, искайки да отмъстят. Старата комунистическа власт си виси като сянка и си отмъщава, така, както е свикнала. А това не бива да продължава. Не бива."
С този призив писателят Калин Терзийски – Кайо стартира кампанията си за набиране на средства, с които да заплати присъденото от съда обезщетение за наследниците на Николай Хайтов. Кръщава акцията "За правото на свободно говорене" и успехът му е светкавичен – само за 58 часа необходимата сума е събрана, а подкрепата на толкова хора вероятно му е възвърнала вярата в справедливостта, която беше сериозно разклатена след решението на крайната съдебна инстанция.
Борба за правото на българските писатели, журналисти, на всички говорещи истината хора – такава, каквато е, чиста, мръсна, неприлична, обидна – това е битката на Калин Терзийски.
"Тук не става въпрос за спасяване на "кожата" на един "объркал се" писател. Става дума за спасяване на "кожата" на самата Свобода на словото!"
"Аз не съм се объркал. Аз цял живот се боря за това право – да казвам без никакъв грим това, което мисля. Не благоприличното, а суровото", казва още той и допълва, че тези пари не са за него, те са "за да бъдат запушени едни алчни гърла". При всички положения посланието на Кайо е било добре разбрано, защото необходимите 7 хиляди лева, колкото е постановил съда, са събрани за рекордно кратко време.
"Приятели. Парите за този тъжен иск на Хайтови бяха събрани за 58 часа! Благодаря на всички от сърце!"
Така започва дълга, красноречива и типична за стила на Терзийски публикация, в която той съобщава, че 5 години след противоречивото интервю, казусът му с наследниците на Хайтов е решен.
Никой обаче не търси отговорност от "Комбина" – вече несъществуващото предаване по Нова телевизия, което пусна интервю с човек във видимо лабилно състояние. Прави впечатление също, че по време на въпросното интервю, Калин изрича същите нецензурни думи не само по отношение на Николай Хайтов, но и за Йордан Радичков.
Наследниците на Радичков не са и помисляли да се впускат в дела и шумотевица, докато тези на Хайтов не за първи път бранят честта и името на баща си в съда.
Въпреки че делото бе загубено от Калин Терзийски, бързата обществена подкрепа го кара да нарича това победа:
"Победата е над бездушието. Победата е над безразличието. Победата е над малодушното преклонение пред стари кумири. Победата е на новия, волеви дух, който може да избере кого да обича – и да обича този, когото е избрал, не този, когото му заповядват да обича. Много се надявам да съм победил не благодарение на омраза. А на любов и живина. Не на отмъстителност, а на приятелство. Не на злоба, а на нежност. Да съм победил от красота за красота – това се вика победа. И аз вярвам в това!
А, да. Вярвам и във вас. Вие сте добри хора. Всеки – какъвто е. Останете такива, каквито сте. Красотата е в истината. И аз съм добър човек. Защото съм точно такъв, какъвто ме е направил Бог. И аз с радост приемам подаръка му – наречен Аз.
Отново – благодаря на всички с целия си спасен живот. Ура!"
Окончателно: Калин Терзийски осъден от наследниците на Хайтов
