Общество

Шамсия Хасани - когато изкуството е по-силно от войната

Какво ще се случи с жените в Афганистан?

Тя е първата жена, която преди няколко години започва да рисува графити из улиците в Афганистан, за да покаже, че изкуството е по-силно от войната. Нещо повече – тя дава главна роля на жените в рисунките си. На афганистанските жени, които се налага да живеят в доминиращо мъжко общество. Шамсия Хасани им дава лице, дава им сила, дава им глас, дава им вдъхновение за промяна. През последното десетилетие на следвоенната ера в Афганистан творбите й оставят огромен отпечатък в артистичния свят на една страна, в която мирното съществуване се оказва невъзможно. Доказват го и последните събития, които се случват там, след като талибаните превзеха и столицата, а президентът напусна страната.

Родена в Иран в афганистанско семейство, Шамсия Хасани се завръща в Кабул през 2005 г., за да премине обучението си по изобразително изкуство в Кабулския университет. След това остава да преподава в него. Тя е един от пионерите в съвременната художествена сцена в Афганистан и основната й цел винаги е била промяната в начина, по който обществото гледа на жените, които отказват да останат зад завесата на мълчанието. Нейни творби за показвани по целия свят (вижте част от тях в галерията ни!). Въпреки че не е имала проблеми с полицията, Шамсия неведнъж се е сблъсквала с неразбиране от страна на по-ограничените хора, които не разбират нейното изкуство. Това обаче не я спира да покрива белезите на войната с красиви изображения на жени.

„Те са изправени пред много ограничения. В миналото жените са били отстранени от обществото, трябвало е да останат единствено у дома си и искам да използвам картините си, за да напомня на хората за жените“, казва преди време в интервю Хасани. „Искам да покажа, че жените се завръщат в афганистанското общество с нова, по-силна форма. Жените, които са пълни с енергия, които искат да започнат отначало. Аз ги рисувам по-големи от живота и хората ги гледат по различен начин сега.“

Това начало обаче сега изглежда невъзможно, защото много от тях не са забравили годините преди 2001 година, когато под управлението на талибаните жените бяха задължени да носят бурка, да излизат навън само придружавани от мъже, а момичетата нямаха право да ходят на училище. През последните 20 години обаче се наблюдаваше огромен напредък в страната, като жените си върнаха голяма част от правата, включително и да избират сами дали да носят бурка, или не. Техните права бяха защитени с нова конституция от 2003 г., а през 2009 г. Афганистан прие Закона за премахване на насилието над жени. Образованието стана напълно достъпно за жени и милиони момичета се върнаха в училище и в университета. Затова и в момента един от основните въпроси е какво ще се случи с жените в Афганистан, когато талибаните превзеха Кабул.

Въпреки че техните говорители настояват, че правата на жените ще бъдат запазени, докладите показват, че те вече са започнати да бъдат изпращани у дома от работните си места и от университетите в градовете, попаднали под контрола им. Анонимна студентка споделя пред The Guardian за опустошителни сцени в Кабул, при които нейните състудентки са били евакуирани от полицията и не са могли да използват обществения транспорт, тъй като шофьорите са били твърде уплашени от репресиите на талибаните, ако бъдат видени да превозват жена.

Нобеловата лауреатка Малала отправи призив към глобалните лидери за защита на правата на жените в страната. „Гледаме в пълен шок как талибаните поемат контрола над Афганистан. Силно съм притеснена за жените, малцинствата и защитниците на правата на човека “, написа тя в Туитър. „Глобалните, регионалните и местните сили трябва да поискат незабавно прекратяване на огъня, да предоставят спешна хуманитарна помощ и да защитят бежанците и цивилните.“

Две трети от населението на Афганистан е на възраст под 30 години, което означава, че повечето жени никога досега не са живели под контрола на талибаните. Докато редица жени носят бурката по избор, много от тях сега ще се сблъскат с носенето й за първи път, ако се стигне до връщане на крайните мерки. Повечето никога не са знаели какво е да не можеш да учиш, да не работиш или да напускаш къщата си без надзор.

Една от снимките, която беше разпространена вчера и развълнува мнозина, показва как мъж боядисва с бяла боя витрината на магазин, под която се вижда плакат на незабрадена жена. Дали това ще се случи и с красивите графити на Шамсия Хасани, предстои да видим. Момичето, според което не е проблемът в носенето на бурка, която за повечето хора означава затвор. Проблемът е в достъпа до образование, в невъзможността да развиваш таланта си, да работиш и да водиш нормален живот.

От друга страна младите момичета са борят със страха и отчаянието, че връщайки се към бурката, ще заличат свободата и независимостта си, което така или иначе би се случило, ако не могат да излизат от дома си, без нея. За тях това е заличаване на самоличността, заличаване на мечтите и на всичко онова, което са постигнали през последните години. Всичко онова, което очаква децата им. Като 6-годишната Наздана, която си мечтае да стане зъболекар, но има вероятност тя изобщо да стигне до училищната скамейка. Просто защото е родена в Афганистан. Там, където мечтите сега изглеждат още по-непосилни. Най-вече за жените, чийто глас отново може да бъде отнет.

 

Салима - афганистанската областна управителка, която се бори с талибаните