Училищна суматоха

Преди ден-два, в сутрешен телевизионен блок, майка на бъдеща второкласничка се възмущаваше от сложността на учебния материал в първи клас, от огромното количество учебници и помагала, от целодневния престой на детето в училище и от какво ли още не. Всичко това правело ходенето на училище трудно и стресиращо за детето. Не можело ли като в еди-коя-си европейска държаво всичко да е под формата на игра.
[[quote:0]]Бих могла да опонирам на всяко едно нейно недоволство и то аргументирано, но не това е най-важното. През цялото време дъщеря й с тъжни очи обясняваше за стреса и трудностите, които е изживяла през изминалата година. Когато все пак дадоха думата и на учителката, поканена като страна в дискусията,  тя се опита да каже, че не всичко е толкова черно и че децата с нетърпение очакват да видят съучениците си след ваканцията. С облекчение чух как момиченцето смутено сподели под нос и собствената си радост от това да ходи на училище...
 
Майката подчерта как не си спомня на нея да й е било толкова трудно навремето.

Мисля обаче, че нищо вече не е същото в училище – нито учебниците, нито съдържанието им, нито системата... Не са същите и учителите, учениците, родителите, дисциплината, уважението и... отношението към цялата институция.

[[more]]Aз пък си спомням друго – очаквах с нетърпение 15 септември не само заради завърналите се от ваканция съученици. Знаех, че ме чакат нови неща за научаване, нови мигове за изживяване, нови приятелства за създаване. И за това имаха вина родителите ми. Никога няма да забравя как заедно се готвехме за новата учебна година. Подвързвахме тетрадки, лепяхме етикети, а мама красиво изписваше името ми на тях. Попълваше бележника и личната  ми карта, приготвяше ми дрехите и новата панделка... каква гордост изпитвах! И не само че ми посочваха позитивите да съм ученичка, не само че правехме всичко заедно и това носеше допълнителна радост. Най-важното – никога не си позволяваха да коментират пред мен недостатъците на учителите, училищната организация, образователната система, качеството на учебниците, количеството на домашните работи, грешките в задачите и т.н., и т.н. Защото  трудности и пробойни в българското училище имаше и тогава и те вероятно дори са били много повече от сега. Но настройката ни беше различна.
 
Може и думите ми да ви се струват носталгично и по детски оцветени, но не си спомням ходенето на училище (само по себе си като дейност) да ме е стресирало. Съзнавам тежестта на промяната, която настъпва в живота на малчуганите, но от нас, родителите, зависи в какви краски ще оцветим представите им за това, което ги очаква и всичко случващо се в последствие.
 
Това искам и за детето си – да навлезе в живота на възрастните постепенно, уверено и с очакването за нещо хубаво.