ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Училищна суматоха

Училищна суматоха

Преди ден-два, в сутрешен телевизионен блок, майка на бъдеща второкласничка се възмущаваше от сложността на учебния материал в първи клас, от огромното количество учебници и помагала, от целодневния престой на детето в училище и от какво ли още не. Всичко това правело ходенето на училище трудно и стресиращо за детето. Не можело ли като в еди-коя-си европейска държаво всичко да е под формата на игра.

Вече не е същото в училище – нито учебниците, нито съдържанието им, нито системата...
Бих могла да опонирам на всяко едно нейно недоволство и то аргументирано, но не това е най-важното. През цялото време дъщеря й с тъжни очи обясняваше за стреса и трудностите, които е изживяла през изминалата година. Когато все пак дадоха думата и на учителката, поканена като страна в дискусията,  тя се опита да каже, че не всичко е толкова черно и че децата с нетърпение очакват да видят съучениците си след ваканцията. С облекчение чух как момиченцето смутено сподели под нос и собствената си радост от това да ходи на училище...
 
Майката подчерта как не си спомня на нея да й е било толкова трудно навремето.

Мисля обаче, че нищо вече не е същото в училище – нито учебниците, нито съдържанието им, нито системата... Не са същите и учителите, учениците, родителите, дисциплината, уважението и... отношението към цялата институция.

Aз пък си спомням друго – очаквах с нетърпение 15 септември не само заради завърналите се от ваканция съученици. Знаех, че ме чакат нови неща за научаване, нови мигове за изживяване, нови приятелства за създаване. И за това имаха вина родителите ми. Никога няма да забравя как заедно се готвехме за новата учебна година. Подвързвахме тетрадки, лепяхме етикети, а мама красиво изписваше името ми на тях. Попълваше бележника и личната  ми карта, приготвяше ми дрехите и новата панделка... каква гордост изпитвах! И не само че ми посочваха позитивите да съм ученичка, не само че правехме всичко заедно и това носеше допълнителна радост. Най-важното – никога не си позволяваха да коментират пред мен недостатъците на учителите, училищната организация, образователната система, качеството на учебниците, количеството на домашните работи, грешките в задачите и т.н., и т.н. Защото  трудности и пробойни в българското училище имаше и тогава и те вероятно дори са били много повече от сега. Но настройката ни беше различна.

 
Може и думите ми да ви се струват носталгично и по детски оцветени, но не си спомням ходенето на училище (само по себе си като дейност) да ме е стресирало. Съзнавам тежестта на промяната, която настъпва в живота на малчуганите, но от нас, родителите, зависи в какви краски ще оцветим представите им за това, което ги очаква и всичко случващо се в последствие.
 
Това искам и за детето си – да навлезе в живота на възрастните постепенно, уверено и с очакването за нещо хубаво.

Моки е майка, която отказва да порасне, макар животът все да се опитва да я направи възрастен и мъдър човек. Педагог, който обожава децата и постоянно обръща посоката на обучение и възпитание. Не може без кафе и книга, приятели и любовни драми.Трудно се въздържа да изрази критичното си мнение и това, често я отвежда пред клавиатурата. Оптимист до глупост, мечтател до наивност, пеперуда по душа.