[[more]] Вече става традиция да избирам седем сред театралните си фаворити през годината, след като миналата година установих, че обичайното число пет просто не ми стига. И сега, в края на 2016 г., се оказа, че не мога да се спра само на пет просто защото критерият е да ми е харесало много, а както изглежда, театърът ми е донесъл много приятни емоции.
Смях се с глас и малко си поплаках, мислих дълго и спорих с приятелките си, наслаждавах се на хубави декори и костюми, убедих се в големия талант на родните актьори и, разбира се, препоръчвах на всички да отидат и да гледат. Ето ги моите седем любими представления.
Най-женско представление: "Лив Щайн" в Малък градски театър "Зад канала"
Анастасия Лютова и Весела Бабинова в един незабравим женски дует за таланта, музиката, смъртта, любовта, силата на спомените и въображението. Лив Щайн (Анастасия Лютова) е загубила единствения си син и от ярка звезда на музикалната сцена се е превърнала в самотно страдащ отшелник в голямата си празна къща. Лоре (Весела Бабинова) е голямата любов на покойния и може би в нея той е виждал най-ясно копие на майка си като млада. Две еднакво непреклонни жени се срещат и споделят общата си страст към един несъществуващ мъж и към пианото. Краят просто не може да е банален.
Най-добра класика: "Антигона" в Театър "София"
Постановка на Иван Добчев по интерпретацията на Жан Ануи. Пленително представление по сюжет, абсолютно познат за всеки. Страхотни изпълнения на Дария Симеонова като древногръцкия хор в единствено число и на Ириней Константинов като царя. Сценично доказателство за това, че добрата класика наистина е вечна.
Най-красива постановка: "Слугините" в Народен театър "Иван Вазов"
Странно, неестествено, яростно – типично за Диана Добрева представление, но лишено от обичайните за нея черно-червени окраски. На фона на белите декори, белите дрехи, белите деца се разиграват черните пъклени планове на слугините Клер и Соланж (Жорета Николова и Александра Василева). Самата Диана Добрева е в ролята на господарката. Демонично и красиво зрелище.
Най-вълнуващо: "Четири" в "Нов театър"
Четирима големи български актьори: Стефан Мавродиев, Марин Янев, Меглена Караламбова и Пламена Гетова играят четирима велики оперни артисти, вече оттеглили се от сцената. Заети в подготовката на своя бенефис, те си припомнят дните на своята младост и емоциите, които са успели да съхранят и в залеза на живота си. Това е много личен текст за всеки от актьорите, близки по възраст и съдба до героите си и преживяващи пред нас на сцената цяла гама от емоции, така че просто никой не може да остане равнодушен.
Най-полемично: "Времето е спряло" в "Театър 199"
Героите в тази пиеса на Доналд Маргулис са военни фоторепортери, техният редактор и неговата млада, симпатична приятелка. Всички те защитават различни гледни точки в един много актуален спор за баланса между работа и личен живот, за рисковете и отговорността на военния фотограф и границите на чуждото нещастие. Всеки от замесените – Сара (Кристина Янева), Джеймс (Пенко Господинов), Ричард (Пламен Сираков) и Манди (Даниела Стамова), е посвоему прав и убедителен, така че за зрителите е трудно да отсъдят еднозначно, което е силата на добрия театър.
Най-приятно: "Догодина по същото време"
Никога няма да ми омръзне да гледам пиесата на Бърнард Слейд за Джордж и Дорис, които се срещат всяка година за един уикенд и така поддържат жива голямата си страстна любов. Христо Шопов и Лилия Маравиля обикалят страната с това представление, като то се играе и в Театъра на армията с друг състав. Темата за трансформациите ни през годините, за неочакваните обрати на съдбата и силата да останем себе си поне за най-близките хора е актуална не само за онези, които имат извънбрачна връзка, а и за всеки от нас. Чудесно представление, емоционално и истинско.
Най-забавно: "Манхатън, Второ авеню" в Народен театър "Иван Вазов"
Георги Кадурин и Емануела Шкодрева са страхотни в ролите на Мел и Една Едисън – нюйоркчани на средна възраст, които преминават през различни житейски и професионални перипетии, без да загубят чувството си за хумор и обичта си един към друг. Пиесата е на Нийл Саймън, чието име е гаранция за добър хумор без пошлост и ужасно смешни сцени, без да е типична малоумна комедия. Приятно и забавно – чудесно представление.
И накрая трябва да добавя "В очакване на Годо" на Бекет - представлението на Дойчес театър, Берлин, на режисьора Иван Пантелеев в чест на Димитър Гочев със Самуел Финци в ролята на Владимир. Театрално явление от европейски мащаб, което имахме шанса да видим в София две поредни вечери. Не го включих в списъка си, защото не мога да оценявам театър на език, който не владея, но немскоговорящите ми съпруг и син бяха абсолютно очаровани и за тях това е най-впечатляващият спектакъл на годината.
