ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги, вдъхновени от велики любовни истории

5 книги, вдъхновени от велики любовни истории

Снимка: Автора

Има много любовни книги, които многократно сме препрочитали – „Любов по време на холера“, „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, „Джейн Еър“, а аз и до днес помня колко се вълнувах, докато четях „Птиците умират сами“. Такава е любовта – събужда пеперудите в стомаха ни, понякога ни разплаква, но винаги изважда неподозирани емоции, независимо дали е нашата лична история, или онази, която четем на страниците. Днес обаче ще ви споделя за онези книги, в които любовта първо се е случила, а след това това е била разказана. С или без намесата на авторите, които се движат по ръба на границата между реалност и художествена измислица.

„Унa & Селинджър“ на Фредерик Бегбеде

В тази книга срещаме една по-нежна и романтичната страна на лошото момче на френската литература, но не и без отличителния за него реализъм. Основан на факти, но плод на въображението на Бегбеде, този роман разказва за Уна, тогава на 15 и преди да стане последната съпруга на Чарли Чаплин, и начинаещия по това време автор на „Спасителят в ръжта“ Джери Селинджър, тогава на 23 години. Той ни разказва за тяхната неосъществена любов. Любов, която се е спотаявала в сърцата им между бохемския Ню Йорк, този на Труман Капоти и Скот Фицджералд, и Втората световна война, която оказва огромно влияние върху младия писател. Невъзможна любов, защото както пише Бегбеде в книгата: „Любовта е по-красива, когато е невъзможна, най-съвършената любов никога не е взаимна. Но любовта от пръв поглед съществува, тя се случва всеки ден, на всяка автобусна спирка между хора, които не смеят да се заговорят. Най-много се обичат онези, които никога няма да се обичат.“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...